Доктор Джоан Чори се надява генни изменения да увеличат способността на растенията да поглъщат въглерод.

Уважаваният учен отдавна се интересува от климатичните промени и оглавява проект, който би могъл да понижи земните температури.

Тя е в 60-те си години и се бори със серизно заболяване. През 2004 Чори била диагностицирана с Паркинсон.

Наскоро Чори получи награда от 3 милиона долара за откритието как растенията оптимизират растежа, развитието и клетъчната си структура, така че да превърнат слънчевата светлина в химическа енергия.

В момента тя се опитва да създаде растения, способни да съхраняват още повече въглероден диоксид в корените си. Проектът и Ideal Plant разчита на генно модифициране чрез метода Crispr. В по-широк мащаб това би могло да доведе до поглъщането на толково много въглерод от атмосферата, че да забави климатичните изменения.

На практика в гените на обикновени култури като боба, царевицата и памука се вмъква ново вещество, което ги кара да абсорбират повече въглероден диоксид. Корените им го пренасят в почвата, където остава на съхранение.

В момента се водят преговори с компании за призводство на семена и се подготвят тестове с 9 селскостопански култури. Полевите изпитания ще стартират по-късно през годината с пшеница, соя, царевица и памук.

Според Чори новите растения ще имат по-дълбоки и здрави коренови системи, които освен това ще предотвратяват ерозията – още един страничен ефект от покачващите се температури. Когато обикновено растение загине, то освобождава голямо количество въглероден диоксид в атмосферата. При смъртта на генномодифицираните растения ще се отделя значително по-малко въглерод, защото голяма част от газа ще се съхранява в по-дълбоките корени и почвата.

Най-горните два метра от земната повърхност съдържат три пъти повече въглероден диоксид в сравнение с атмосферата, но капацитетът им позволява съхранението още по-голямо количество.

Най-голямото предизвикателство пред основателите на Ideal Plants ще е да убедят хората в предимството на генното модифициране, във времена, в които на ГМО-го се гледа като на антитеза на добиващото все по-голяма популярност зелено био движение.

Според Чори растения се модифицират от хилядолетия – подбирането най-добрите сортове и намесата в развитието им е вид генно модифициране. Все пак хранителната стойност и добивите от тези изменени растения далеч надхвърлят недостатъците.

“Ще трябва да убедим фермерите”, казва Чори. “Не можем да продължаваме със същите методи на земеделие. Те могат за изхранят 8 до 10 милиарда души, но след 50 години вече няма да са останали плодородни почви”.

Източник: theguardian.com