Изследователи достигнаха дъното на Голямата синя дупка близо до бреговете на Белиз. С края на експедицията сега те имат възможност да разкажат история за минерални образувания, мъртви мекотели и пластмасови бутилки.

Екипът изследователи, включително Фабиен Кусто, внук на Жак-Ив Кусто, първи направиха дупката известно. Ричард Брансън, основател на Върджин Груп и съосновател на Оушън Юнайт и Ерика Бергман от Aquatica Submarines картографирали дъното на дълбоката 124 метра дупка с помощта на звукови вълни.

Когато звуковите вълни се натъкнат на обекти и образувания, те отскачат по определени начини в зависимост от размера и формата на обектите. Благодарение на сонарните сканирания, изследователите създали завършена 3D сонарна карта на дупката с диаметър 318 метра.

Междувременно направили и няколко удивителни открития.

Натъкнали се на нови сталактити, образували се когато морското равнище било с 500 фута по-ниско, а дупката била просто една суха пещера. С течение на времето пещерата се срутила и образувалата дупката, която виждаме днес – изпълнена със сталактити.

Изследователите нарекли дупката “гробище за раковини”, след като се натъкнали на стотици мъртви мекотели, които просто паднали в нея без да могат да излязат обратно и загинали от липсата на кислород.

Учените се натъкнали и на миниатюрни следи, които създанията оставили по стените, опитвайки се да се покатерят и плъзгайки се обратно надолу. Макар истрията да е с трагичен край, броят на раковините подсказва, че популацията от мекотели е в добро състояние.

“Истинските чудовища на океана са климатичните промени и пластмасата”, казва Ричард Брансън, позовавайки се на откритите пластмасови бутилки на дъното на дупката.

Източник: livescience.com