Официалното отбелязване на гибелта на Левски и отдаването на почит към Апостола да е на 18-ти февруари в Хасково, а не както е обявено на 19-ти, настоява хасковлията Антон Атанасов. Мотивите си за това той изпрати в отворено писмо към кмета на Хасково Добри Беливанов, областния управител Станислав Дечев и до Haskovo.net.

„С неохота разбрах, че ритуалът по поднасяне на венци и цветя ще се състои на грешната дата 19 февруари. Години наред, въпреки че историческата общност у нас твърдо е заявила коя е датата на обесването на Левски, националните и голяма част от регионалните институции почитат Апостола на 19 февруари.“, казва в писмото си Атанасов. И обяснява откъде, според него, идва грешката: Тя датира от 1950 г. Тогава 18 февруари се е падал в неделя. Официозът на БКП "Работническо дело" пише статия на 19 февруари със заглавие "На днешния ден увисна на бесилото..." Целта е била повече хора да се включат в поклонението.“ Според Атанасов тридесет години след края на комунистическия режим е време да се отдаде заслуженото място на истината. „Тази практика - Апостола да се чества на 19 февруари - е просто един навик, който може да бъде променен. Силно се надявам, макар че събитието е вече обявено, у Вас да се пробуди дългът към Левски, но и към бъдещите поколения, на които всички дължим истината, а тя е, че нашият национален герой е обесен не на 19, а на 18 февруари.“, завършва писмото си Антон Атанасов.

Според историческата справка Васил Иванов Кунчев – Левски е роден на 18 юли 1837 година в Карлово. Обесен е на 18 февруари 1873 край София. През 2019 година отбелязваме 146 години от гибелта му.

В отговор на отвореното писмо на Антон Атанасов от Община Хасково казват, че няма как самоволно да променят датата на отбелязването 19-ти февруари, тъй като тя е официално приета. Почетната заря в памет на Апостола е на 18-ти февруари единствено в Карлова, а на всякъде другаде в страната отбелязването е на 19-ти.

Според историка от РИМ -Хасково Красимира Узунова главната причина за изместването е в преминаването от стар в нов стил.

Справка с различни източници показва, че през 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е 12 дни.

В България Григорианският календар е въведен в гражданския живот с Указ на цар Фердинанд I, съгласно който 31 март 1916 г. веднага е последван от датата 14. април 1916 година.

Разликите в календарите създават трудности на историците във всички държави, които са преминали от стар в нов стил, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е писан по-късно от френски документ от 15 януари същата година.

Затова Красимира Узунова сподели, че е категорично „за“ отпадането на нов и стaр стил в честването на бележите дати.

По конкретния казус с отбелязването на гибелта на Левски мнението й също е категорично: „Какво значение има всъщност дали ще отбележим обесването на Левски на 18-ти или на 19-ти февруари. Каква роля може да изиграе един ден, след като отбелязваме едно гибелно събитие и почитаме един велик българин“.

Освен това тя коментира, че няма как един град самоволно да решава да променя официално честване. Това е работа на историци, академици от БАН. 

Красимира Славова