Качеството на брака може да бъде повлияно от нашите гени. Това твърди ново изследване на Университета Бингамтън в Ню Йорк.

Изследователски екип, ръководен от професора по психология Ричард Матсън (Richard Mattson) проучва дали различните генотипове (възможните генетични комбинации) на рецепторния ген за окситоцина (Oxytocin Receptor gene - OXTR) повлияват на начина, по който съпрузите се подкрепят, което е ключов фактор за общото качество на брака. Изследван е именно OXTR, защото е свързан с регулацията и освобождаването на окситоцин, хормон, свързан с любовта и привързаността. Окситоцинът се оказва свързан и със социалните способности, и в широки граници със социалното поведение. 

"Предишни проучвания подсказват, че качеството на брака, поне частично е повлияно от генетични фактори и че окситоцинът може да е свързан със социалната подкрепа, която е критичен аспект от интимните връзки", казва Матсън. "Въпреки това, ние сме първите, които показват доказателство, че вариации в специфични гени, свързани с функциите на окситоцина, влияят върху цялостното качество на брака, отчасти защото отговарят за това как партньорите оказват и получават подкрепа помежду си."

Научният екип от Бингамтън, включващ Матю Д. Джонсън (Matthew D. Johnson) и Никол Камерън (Nicole Cameron) изследва 79 двойки. Всеки участник питан индивидуално да посочи своя най-голям личен проблем, който не е свързан с партньора или семейството му (например проблем в работата). Избраните въпроси са обсъждани 10 минути, записани и след това са разпределени, според това как всеки от партньорите е оказал и получил подкрепа. Двойките отговарят и поотделно на няколко въпросника, включително за оценка на качеството на подкрепата през първата част, а в края на сесията дават и проби слюнка за анализ на гените.

Откритията на екипа подчертават, че определени гени могат да повлияят на качеството на брака, въздействайки върху важни процеси в отношенията, но този контекст се обособява, когато специфични генотипи допринасят повече или по-малко за брака.

"Открихме, че вариации в две определени секвенции от OXTR влияят на наблюдаваното поведение както при съпрузите, така и при съпругите и тези разлики в поведението в двойките оказват малък, но наслагващ се ефект на цялостната оценка на подкрепата и оттам на качетсвото на брака като цяло.", казва Матсън. "Въпреки това, най-основна за качеството на брака и за двамата партньори се оказа генотипна вариация при съпрузите на специфично място в OXTR. Съпрузите с този конкретен генотип, който други проучвания свързват с проява на социални дефицити, са били по-недоволни от подкрепата, която са получили. Това недоволство от подкрепата, оказвана от съпругите им също се свързва с по-голямо недоволство от брака."

Учените се надяват, че техните резултати ще дадат основата за повторни и допълнителни изследвания на OXTR като важен фактор при функционирането на брака, както и ще подпомогнат по-широки изследвания на ролята на генетичните фактори в междуличностните процеси, важни за цялостното качество на брака.

"Когато става дума за брака, гените имат значение, защото съотвестват на това, което сме ние като личности и личностните характеристики могат да повлияят на брака.", казва Матсън. "Нашите резултати са първите, които описват набор от генетични и поведенчески механизми като един възможен начин гените да въздействат върху брака. Освен това допринесохме за осъзнаването на факта, че проявата на генотипните вариации се различава много, в зависимост от контекста."