Хасковска област е сред регионите у нас, които са с ниска оценка на профила си за развитие при новото проучване на Института по пазарна икономика. Анализът се прави за седма поредна година и целта му е да оцени напредъка в сфери, като икономика, социална политика, здравеопазване, съдебна система, околна среда, инфраструктурата, образованието.

Анализът стъпва и на някои данни за 2018 г., но част от него е изграден върху статистическите показатели от предходните години, заради спецификата на тяхното събиране и обработване.

Според проучването през 2016-2017 г. икономиката на страната бележи растеж с близо 4% годишно.

Всички области без изключение отбелязват ръст на благосъстоянието и стандарта на живот, измерени чрез БВП на човек от населението, заплатите на работещите и доходите на домакинствата.

Хасковска област обаче е в дъното на класирането по икономическо развитие и с незадоволителна характеристика в социалното.

В икономическата сфера с оценка “много добър“ са област Габрово и София столица, „добър“-Стара Загора Варна, със „средно“ икономическо развитие са Пловдив, Ямбол, Благоевград, Русе, Добрич, Бургас, София и Перник. С „незадоволително“ са: Кюстендил, Търговище, Шумен,Велико Търново, Ловеч, Враца и Смолян. Областите Хасково, Разград, Монтана, Плевен, Пазарджик Кърджали Силистра, Видин и Сливен са в графата „слабо“ икономическо развитие.

Въпреки, че Пловдив, например, е поставен в средата на скалата в тазгодишното издание на проучването, анализаторите го наричат „регионален икономически тигър“. Определението е заради отбелязания 10%-тен ръст на БВП на човек и 9%-тен ръст на заплатите през 2016 година, като се има и предви, че през 2017 г. доходите в областта нарастват с цели 16%.

Как обаче стои в анализа Хасково в икономически план.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта продължава да нараства и през 2016 г., но на фона на средните стойности за страната той остава сравнително нисък– 7 276 лв. на човек при 13 206 лв. на човек в страната.

Заплатите и доходите в областта също нарастват, но и при тях увеличението е с по-нисък темп от средното за страната. Средната годишна брутна заплата на наетите в област Хасково достига 7 964 лв. през 2016 г., което оставя Хасково сред петте области в страната със заплата от под 8 хиляди лева.

Същото е положението и с инвестиционната активност-далеч под средните нива за страната.

В същото време обаче през 2018 г. местните данъци и такси са сравнително високи, нещо, което е типично за по-развитите икономически области. От разглежданите местни налози единствено община Свиленград е увеличила данъка върху търговията на дребно, но усреднената ѝ стойност за областта остава под средното за страната ниво. По-високи от средните ставки са тези върху недвижимите имоти на юридическите лица и превозните средства, поддържани в област Хасково.

При социалните показатели общините от Хасковска област се движат малко по-добре от тези при икономическите.

Добра новина е от една страна, че относително нисък дял от местното население живее с материални лишения, но пък като студен душ действа констатацията, че делът на населението в региона, което под линията на бедността за страната остава по-висок от средния през 2017 година.

Застаряването на населението в област Хасково следва общите тенденции в страната, въпреки че демографската картина в областта се влошава с по-бързи темпове.

В областта се отчита още по-голям недостиг на лекари отпреди и на джипита, и на специалисти.

Единствената сфера, където анализът отчита положителни тенденции е правосъдието. Проучването показва, че натовареността на окръжния съд в област Хасково е съизмерима със средната за страната, но правораздаването е сравнително бързо. Един наказателен съдия в областта разглежда средно по 9,5 дела месечно, а делът на висящите дела е под 6% при 9% в страната.

Културният живот в областта обаче е описан като сравнително слабо интензивен, въпреки отчетения ръст на посещение в местните театри, музеи и библиотеки.

Красимира Славова