Повлиян от произведенията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“,, „Валкирия“, „Залезът на боговете“ и последната му опера „Парсифал" усещанията си  харманлийският художник Димитър Каратонев въплъщава в своята работа. Графиките му, вдъхновени по Вагнеровите произведения са непоказвани официално досега, били са достояние само за приятелите, които го посещават в ателието му. Официалната им премиера е пред хасковската публика тази вечер в галерия „Форум“.

Те са част от 40 графики и живописни платна, които формират четвъртата самостоятелна изложба на художника в Хасково. Сред тях неизменно присъства и Луната- близка и недостижима, красива и загадъчна в многото си цветове-авторова муза отдавна. 

Димитър Каратонев споделя, че Луната го предизвиква и с промяната на формата, и на цвета си. “Свикнали сме да казваме, че Луната и Слънцето са жълти. Това не е така, те променят цветовете си, но при Луната тази промяна е по-осезаема. Промяната на цвета и формата я прави много интересна за мен. Предизвиква ме и фактът, че въпреки че я виждаме, всъщност е много далече и не можем да я докоснем.“

В галерия „Форум“ художникът представя Луната в пълния й блясък в платната “Пълнолуние“, „Синята луна, „Луна за мечти“ и графиката „Полунощ“. В изложбата си е подбрал и черно-бели графики от пасторалния си период, както го нарича. Има и живописни платна.

За графичните си и за живописните си платна, авторът споделя, че са двете лица на един и същи артист. Затова определени композиции или теми препокрива и живописното платно прекроява в графично излъчване, а когато иска да вдигне формата, прехвърля графиката на живописното платно. „Въпреки че, нещата често се препокриват, като форми и излъчване, пътят до крайния резултата е много различен. При живопистта всичко става много директно върху платното-по импулсивно е изживяването, докато при графиката технологичният процес е много специфичен и продължителен. Но графиката е като джаза в музиката“, споделя Димитър Каратонев

По пътя на изкуството авторът тръгва покрай баща си, който е завършил консервация и реставрация в Котел. За него първата по-важна крачка обаче е, когато пристига в Хасково през 1991 година и се записва в паралелката по изобразително изкуство в училище „Васил Левски“. Преподават му Иван Парасков, Данчо Йорданов, Мара Латева. Следваща голяма стъпка е Великотърновския университет, където завършва графика. Докато е в четвърти курс започват и самостоятелните му изяви, идват и първите отличия. Последвани по-късно от участия в биеналета и триеналета, награди от международни събития.

Това му дава увереност и самочувствие, които по думите му, са важен двигател за един млад човек. „Най-важното обаче е да си работлив, да обичаш изкуството, това което правиш. Когато вършиш  нещата с повече желание и резултатът е по-добър.“, споделя художникът. С излизането от университета младият график си дава сметка, че е в средата на най-голямото предизвикателство за съвременните творци-умението да реализираш труда си. Затова Каратонев и до днес не се притеснява да говори за своето изкуство и като за бизнес. Всичко,което спечели от картините и графиките си влага отново в работата си, за разлика от мнозина свои колеги не е обхванат от колекционерска страст. „От изкуството аз правя изкуство. Нямам увлечение по колекционерство. На мен просто ми се рисува“

Красимира Славова