ДА останеш в Димитровград – д-р Тодор Атанасов
Интервю с д-р Тодор Атанасов, лекар във Вътрешно отделение в МБАЛ-Димитровград
„Ако човек работи добре и съвестно, може да успее и в България.”
Той е млад. Само на 35 години. Работи в Димитровград. Спасява човешки животи.
Тодор Атанасов е лекар във вътрешно отделение в МБАЛ – Димитровград.
Изглежда енергичен, отдаден на професията си. Откривам го разговарящ с близките на пациент в интензивния сектор „Кардиология“. Търпеливо, с емпатия, каквато все по-рядко се среща в наши дни, представя случващото се, проницателно вглеждайки се в очите на тревогата. Питам го дали можем да събеседваме в кратко интервю. Казва, че не му допада показността, но не ми отказва.
Доктор Атанасов е роден в Ямбол и от 8 години живее и работи в димитровградската болница. Тук намира втората си съпруга, с която отглеждат двете си дъщери. Има и по-голям син от първия брак.
Мечтатата му да бъде кардиолог е изместена от една по-интересна специалност –„Пневмология и фтизиатрия“, в която има недостиг на специалисти. През декември му предстои специализация.
– Доктор Атанасов, какво Ви доведе в Димитровград?
– Стечение на обстоятелствата… /усмихва се/. Работих две години след дипломирането си в Ямобол, а после дойдох тук. Градът ми допадна. Първата ми съпруга работеше в Хасково, а аз започнах във вътрешно отделение на МБАЛ – Димитровград.
Тук има чудесна база, много прилична за национално ниво. Харесах екипа, хора като д-р Михов, д-р Чанков, д-р Георгиев и още колеги, с които се сработихме чудесно. Все още са ми пример и има какво да науча от тях.
– Все повече млади специалисти напускат страната. Какво Ви задържа в България и в частност в малкия град Димитровград?
– Първата причина е спокойствието. Работата в чужбина и в България е една и съща. Само че там, за разлика от тук, е много по-интензивно, стресът е неописуем. Имам приятели – колеги, които работят навън, аз също съм имал възможност да видя как се работи…
– Има разлика и в заплащането обаче?
– Вижте, човек трябва добре да си направи сметката. Да, заплащането е по-добро, но за мен огромното напрежение и натоварване нямат финансов еквивалент. За някои си струва, за мен-не.
– Добре тогава, не Ви ли се иска да работите в по-модерна, частна болница, например?
– Не. Отново Ви казвам, че за мен е особено важно спокойствието. В частните болници естеството на работа е различно. И в тях заплащането не може да се сравни с буквалното „изстискване“ на работещите. Всеки избира какво и как иска да постигне. Всеки има различни приоритети.
– В Димитровград заплащането удовлетворява ли Ви?
– Не, разбира се, но това е характерно за повечето хора в България.
– И при това положение сте готов да градите кариера тук, в Димитровград?
– Да. Така смятам, но в специалност „Пулмология“, белодробни болести. Направих си равносметка, благодарение и на д-р Михов, че кардиолози има достатъчно, но пулмолозите са твърде малко. И от тази гледна точка Димитровград е едно доста привлекателно място.
– Наблюдавах Ви как разговаряхте с близките на пациентите, почти като герой от сериал – млад, разбиращ, съпричастен… Това общуване с хората не Ви ли натоварва емоционално, не Ви ли дотяга?
– Зависи. По принцип, знаете, като дадеш нещо от себе си, получаваш и обратно… Смятам, че това е необходимо. Не ми е безразлично, има защо да го правя, хората очакват да чуят какво се случва с близките им. Болката им не ми е безразлична…
– Такова отношение е „приемливо“ в частните болници, но в държавните, общинските е рядкост…
– В частните болници си има протокол. Това им е част от задълженията. Това е част от бизнеса.
В останалите болници всеки решава сам за себе си. Има по-голяма свобода, да кажем, изборът е индивидуален, чисто човешки даже…
– Какво е мнението Ви за българската здравноосигурителна система?
– Нашата здравноосигурителна система като цяло е добра, не мога да кажа, че не е добре финасирана. Не съм специалист. Реално погледнато парите, които са налични, за нивото, което се опитват да спазят колегите в големите градове, общо взето не достигат. Парите се преразпределят така, че до общинските болници достигат най-малко. Има нещо, което куца, дали е във финасирането, дали в преразпределението, не мога да отговоря.
– А Здравната каса?
– Би било добре да има конкуренция. В Швейцария, например, около 20% от доходите на един човек отиват за здравни вноски. В България не е така. 19 лева на месец е нищожно. Но промяна не може да се случи от хората към касата. Вие и аз може да имаме идеи, но промяната трябва да дойде от другаде.
– Случвало ли се е да се сблъскате с недостиг на ресурс, на възможности в работата си тук?
– Да. Случва се… понякога.
– Това не Ви ли обезсърчава?
– Намирали сме начини да се справим. Насочваме пациенти и към Хасково, ако се окаже сложен случай.
– Професията Ви е респектираща, Вие спасявате живота на хората, но въпреки
това има доста гняв и недоверие у хората. На какво се дължи това?
– Мисля, че „заслуга“ за това имат медиите. Не визирам вашата. Търси се скандала, драмата… за съжаление. Негативно се представят нещата.
– Била съм свидетел на не добро отношение на лекари в Спешно отделение, както и на общопрактикуващи лекари…
– Това се дължи на характера на тяхната работа. Те са изключително натоварени. Трябва да реагират много бързо в определени ситуации и това допълнително ги изтощава. Не оправдавам лошото отношение, казвам каква е причината за него.
– Заради липса на кадри и ниско заплащане ли?
– Донякъде. Стресът е голям. Повечето колеги работят на 2-3 места, заради недостиг на средства, да. Смятайте какво е работното им време. Това съсипва физически и психически.
– Вярващ ли сте?
– Не съм атеист.
– Случват ли се чудеса при някои „безнадеждни случаи“ във Вашата работа?
– Имало е пациенти, които остро се влошават и след това се възстановяват неочаквано бързо…
Животът е чудо.
– В какво намирате оптимизма, онзи светъл лъч на надеждата за по-добро бъдеще в България?
– Семейството ми е най-големият ми стимул. След една определена възраст човек започва да гледа предимно децата си.
– Какво бихте казали на младите хора, които обмислят да напуснат България?
– Ами, добре да си помислят, защото не е толкова розов света извън страната… Човек, ако работи добре и съвестно, може да успее и тук, както аз съм избрал за себе си.
Коментари (29)