Сриването на турската лира бе изненадващо и рязко. Причината можем да открием десетилетие назад, когато лидерът на страната реши да я превърне в нещо, което доста прилича на Китай, но в по-малък мащаб – световна икономика под контрола на един човек, разказва The Wall Street Journal.

С желанието да извади Турция от икономическото свиване, засегнало по-голямата част от света през 2009 година, Реджеп Тайип Ердоган подписа заповед, с която улесни достъпа на турските компании до заеми в чуждестранна валута.

Дотогава имаше ограничения, според които компаниите, които нямат приходи във валута, да заемат в такава. С промените това бе разрешено – но само ако заемът е над $5 милиона.

В следващите години турските компании вземаха кредити в евро и долари, като изпълниха желанието на Ердоган за икономическа експанзия, която помогна на него и партията му да печелят избори след избори. Спомените за рецесията от 2009 година изчезнаха, както и тези за кризата от 90-те, когато Турция трябваше да търси помощ отвън.

Ердоган в крайна сметка правеше това, което и китайският президент Си Дзинпин – консолидира политическа власт в авторитарен режим и окуражи задлъжняването, за да засили временно икономиката.

Настоящите финансови проблеми на Турция показват ограниченията в този подход, особено за страни, които са податливи на силите на световните финанси и които нямат контрола, упражняван от китайската Комунистическа партия.

Уязвимостта на турския модел за експанзия е толкова огромна, че отне само две съобщения в Twitter на президента Тръмп да създаде паника.

Нефинансовите компании, застанали върху $330 милиарда дълг, сега са в центъра на притесненията относно финансовата ситуация в Турция.

Въпреки че лирата изтри част от загубите, тя все пак се обезцени с около една трета спрямо долара от началото на годината. Сривът разтърси пазарите, повдигайки притеснения отново експозициите на някои европейски банки. „Усеща се като 90-те“, когато дълбока финансова криза в Турция имаше същия ефект върху пазарите, казва Зумрут Имамоглу, главен икономист в Tusiad.

Сред бизнесмените, хванати от грешната страна на лирата, е Атила Кюлекчоглу. През април Citir Usta, хранителната верига, която той основа през 2003 г., подаде документи за несъстоятелност заради дълг от над 10 милиона лири. И въпреки че той е устоял на изкушението да тегли заеми в чуждестранна валута, моловете, в които се намират обектите му, са изградени върху кредити в евро и долари. И наемът, който искат, те изчисляват на база чуждите валути.

Тъй като не може да прехвърли по-високата цена на наемите върху клиентите си, той затваря 25 от 65 обекта.

Рефет Гукайнак, професор по икономика в Bilkent University, посочва, че „проблемът тук е в огромната задлъжнялост на частния сектор“.

Сред една от най-тежко ударените компании е Turk Telekom – най-големият телеком в страната. Миналият месец компанията отчете загуба за второто тримесечие от 889 милиона лири заради „неблагоприятни движения на валутните пазари“. Почти всичките ѝ заеми от 14,7 милиарда лири – са в долари и евро. Ако лирата не беше отчела спад, компанията щеше да има печалба от 676 милиона лири.