Симеон Тодев е роден през 1965 година в Хасково. Завършил е художествено училище в Смолян. Председател на дружеството на хасковските художници от 2012 г. Общински съветник от Коалиция за Хасково

Поводът за това интервю е фактът, че в Хасково нямаше отворени галерии в Нощта на музеите и галериите.

 – Господин Тодев, защо в нощта на музеите и галериите в Хасково нямаше нито една отворена галерия? Защо хасковските художници не направиха изложба?

 – Имаше изложба, на Тоска Запрянова. Хасковските художници могат да направят изложба по всяко време, навсякъде.

 – Но в самата нощ нямаше отворена галерия.

 – В градската художествена галерия „Атанас Шаренков“ общината започна ремонт точно този ден. Разкриха покрива за ремонт. Така че всъщност галерията беше отворена, макар откъм покрива. По-отворено от това няма накъде.

 – Разбирам сарказма, но все пак не трябваше ли да се направи нещо, все пак е общоевропейска инициатива, а Хасково спи.

 – По мое лично мнение нощта на музеите и галериите е просто един евтин пиар. Всъщност е добра инициатива, но на практика не променя нищо. Вижте, в културата подобни прояви са, как да кажа, ще го изразя с една дума – „мероприятие“. В културата е като в градината – едно цвете се полива всеки ден. Веднъж в годината просто не става.

 – Все пак подобни инициативи съживяват града. Ако нищо не се случва в Хасково, как хората да харесват града и живота тук?

 – Темата е много обширна. Културата е много деликатна тема. Тя има нужда не от администратори, а от адмиратори.

 – Това как да го разбирам?

 – В Хасково например културата се администрира. Отворете културния календар на общината за годината. Той впрочем е същият както преди десетилетия. Едно и също – Южна пролет, конкурсът Недялка Симеонова, останалото е като поменик – честване на Трети март, на 2 юли, 19 февруари. Нищо ново, нищо свежо. Ето, това е администриране. Докато адмирирането е друго – избираш добрите творци и ги подпомагаш. Тогава нещата се получават. При администрирането е просто да отчетем дейност. „Чиновническа“ работа. Затова това интервю бих го озаглавил „В памет на българската култура“. Защото не само в Хасково, в цялата страна е така. А и в Европа е така, хората губят идентичност, губейки културната си памет.

По време на Втората световна война членове от британското правителство предлагат на министър-председателя Чърчил да се намалят разходите за култура за сметка на тези за отбрана – страната е във война, има тежка икономическа, социална и международна ситуация. Изглежда очевидно военните разходи и грижи да имат приоритет. На което министър-председателят дава следният знаменателен отговор: „Ако нямаме култура, тогава какво отбраняваме?”

А ние сами си съсипваме културата. Това е част от националната катастрофа.

 – Е, Общинският съвет в Хасково прие наредба за подпомагане на културата, отдели за това и 150 000 лева.

 – Да, прие нещо, което е неработещо. Освен това тези, които ще бъдат финансирани, едва ли ще създадат културен продукт. Ще се изхарчат едни пари. Ако някой организира „мероприятие“ – плетене на една кука, финансират го и събере двайсетина души да си плетат, „създавайки световни шедьоври“, това ли е целта? Проблемът е, че културната сфера и администрацията нямат нищо общо. Разковничето е да няма администриране. Творците да не са на хранилка. По мое мнение през последните 30-тина години на комунизма и следващите десетилетия, на демокрацията, наложиха тенденция за слугинаж на творците пред властимащите.

 – Този проблем не е от няколко десетилетия, а от векове. Дворцово изкуство е имало винаги.

 – Вярно е, но тук стои въпросът за огромната отговорност на меценатите. А те са стояли много високо в културно отношение. Въпрос на ценностна система.

 – Говорите за слугинаж пред висшестоящите?

 – Какво разбирам под „слугинаж“: Когато авторът изпълнява поръчката на „възложителя“ по достъпен за него начин.

 – Но самият вие сте във властта – общински съветник сте.

 – Очевидно съм бил наивник. А и в момента съм такъв. Смятам, че когато става дума за култура и спорт няма да има партийни пристрастия, няма да има мнозинство и опозиция.

 – Казвате, че наредбата за подпомагане на културата е временна, за една година, за едни средства. Но гласувахте „за“.

 – Аз гласувах „за“ тези правила за подпомагане на културата, макар вътрешно да бях против. Но ако бях гласувал „против“, веднага щяха да ме обвинят, че съм против културата.

 – А защо вътрешно сте против?

 – Защото се съмнявам в компетентността на хората, които ще разпределят средствата.

 – Миналата година за първи път в община Хасково имаше пленер за художниците, на „Смокините“. Значи все пак се прави нещо в общината?

 – Бяхме там първата смяна, преди разгара на сезона, от 30 май. Сега обаче комисията за отпускане на средства ще се събере след тази дата, така че няма как да има пленер по същото време. Или може да има, но само за 5 дни през септември. Аз като председател на дружеството на художниците ще подам заявление, но ще е половин пленер.

Идеята на един пленер е организаторът да покани художници, стойностни автори, да им осигури нощувки и материали за работа, а след края на пленера всеки автор дарява произведенията си на организатора. Намерението беше после общината да подарява на официални гости картини на местни художници, а не статуетки от един лев.

 – Добра идея, защо не се получи?

 – Получи се, но наполовина. Не „харесали“ творбите. Аз пък твърдя, че в дружеството на хасковските художници няма случайни хора. Всеки е на различно ниво, разбира се, с различен светоглед и изразни средства, но прави изкуство. Но чиновниците, както казах – „администраторите“, предпочитат гипса. Ето, това е положението. Затова казах – „в памет на българската култура“.

 – Добре, но вие сте в групата общински съветници от Коалиция за Хасково. Преди години да не би пък да се подпомагаше културата?

 – При липса на правила и наредби в сферата на културата резултатът е като тазгодишната нощ на галериите.

 – Защо все пак приехте предложението да влезете в листа с кандидати за общински съветници.

 – Знаете ли защо приех? Когато ме поканиха имах идеята за създаване на Дом на културата в Хасково. Да има зала с 50-60 места. Място за премиери на книги, литературни четения, концерти. Смятах, че мога да съм полезен за реализирането ѝ.

Но нещата се развиха по друг начин.

 – Значи влязохте в Общинския съвет от наивност?

 – Аз не само тогава бях наивен. И сега съм наивен. Продължавам да смятам, че нещата в културата могат да се случат. И сигурно ще си умра наивен.

Интервю на Тодор Кръшков