Преди повече от 10 години жителите на Първомай бяха поставени пред заплахата да дишат замърсен въздух, съдържащ вредни частици и наситен с непоносима, остра, задушлива миризма. И поставени в безисходица, поведоха битка срещу собствениците на фирмата – замърсител – АДФ! Битката беше трудна, защото те се изправяха срещу един сериозен инвеститор, даващ хляб на 100 семейства и то в годините, когато чуждите инвеститори бяха „свещени крави“.

За по-младите читатели, може би ще звучи невероятно, но хората не ползваха Интернет, а за социални мрежи никой не беше чувал. Недоволството се изливаше от ухо на ухо в кафенетата и по улиците, но нямаше къде да запишеш колко си недоволен от „всички корумпирани управляващи“. Седнал на ракия и салата, не ти идваше на ума колко може да си смел зад монитора на компютъра. За всички беше ясно, че тази битка трябва да се води компетентно, с факти и в пряка дискусия с хората, от които зависи решаването на проблема. Успехът на гражданите беше в това, че се обединиха и като гражданско общество накараха собствениците на фирмата да изберат – инвестиции в пречиствателна инсталация или затваряне на фабриката. В АДФ избраха да я затворят. Разбира се, ако тогава те бяха вложили средства в пречиствателна станция, днес населението на Първомай нямаше да бъде изправено пред подобен проблем. Фабрика, със същия изпълнителен директор – Стефано Капио, ни обгазява ежедневно, а миризмата е непоносима за живеещите наоколо. Разликите са в това, че битката се води от клавиатурата на телефоните и лаптопите ни. Има позвънявания на телефон 112 и май до там стига смелостта на новото ни гражданско общество, изнежено от възможностите, които ни предоставя фейсбук и предавания като „Господари на ефира“. Мнозина си мислят, че това е панацеята за решаването на един такъв проблем, но истината е, че са нужни много повече усилия. Затова представям разказа на няколко участници в събитията от 2004 до 2006 година, когато Първомай защити правото си да диша.

Предприятието АЛКАО е разположено в бившето предприятие за преработка на вълна на фирма “АДФ-България” ЕООД – гр. Първомай, основано с френски капитали. Разположено е северозападно на град Първомай, долепено до жилищната зона на града откъм надветрената му част.

Проблемът с обгазяването от прането на вълна се появи в началото на 2004г. В продължение на половин година населението беше обгазявано с непрекъсната, ужасна и абсолютно непоносима миризма, носеща се в радиус около километър край предприятието, без някой от управляващите или инстанциите да предприеме каквито и да било адекватни законови мерки за да спре мъките на хората!!! Имаше непрекъснати оплаквания от страна на населението, изразяващи се в обаждания в кметството, на зелени телефони в РИОСВ и ХЕИ, но естеството на проблема не се осъзнаваше. Действията на инстанциите (ХЕИ, РИОСВ, Община) бяха никакви или неадекватни – проверките не можели да установят, че предприятието работи, правили били замервания и не установили нищо вредно.

Вследствие растящото недоволство сред гражданите, в началото на м. Юни 2004г. се насрочи среща с гражданството по проблема, която се проведе в залата на Общината. До този момент ние жителите на гр. Първомай не знаехме как стоят нещата относно въвеждането в експлоатация на предприятието и мислехме, че има необходимите документи, без да ни е ясно какъв е точно проблемът и защо мирише. Нямахме никаква представа какво точно представлява технологията на прането, не сме си давали сметка, че се строи нещо в нарушение на хигиенно-защитната зона за отстояние от домовете ни. На срещата в Общината най-после се постави от наша страна въпроса и се изясни, че предприятието пере вълна необезпокоявано половин година без разрешение за ползване за дейността “пране на вълна”, т. е. напълно незаконно, а градът ни тъне в ужасни миризми! Въпреки това срещата завърши с наложената ни супер неадекватна уговорка незаконно функциониращото предприятие да даде в срок от две седмици отговор какво смята да прави за да реши проблема с миризмите. Хората си тръгнаха недоволни и осъзнавайки, че правата им са грубо нарушени, но и не знаейки как да си ги търсят.

През следващите няколко седмици написахме първата жалба, под която се подписаха около 1200 граждани и се пусна на 21 и 22 юни 2004г. до ДНСК – София; МОСВ; ИАОС; МЗ; РИОСВ – Пловдив и ХЕИ – Пловдив. В жалбата бяха поставени редица въпроси относно законността на ситуиране на предприятието и относно законността на въвеждането му в експлоатация. Реакцията на жалбата от страна на сезираните инстанции беше следната:

1. ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (ИАОС) с писмо изх. № 04-00-1914 / 25.06.2004г. препраща жлбата за отговор в МОСВ, защото не разполагала с исканата информация. Това обаче не е съвсем вярно, защото на 19.05.2004г. “АДФ-България” ЕООД е депозирало в ИАОС заявление за издаване на комплексно разрешително, придружено с цялостно досие на обекта и следователно ИАОС е разполагала с цялата искана информация. Отделен въпрос е, че след получаването на жалбата е трябвало да се съобрази с факта, че за обект с пусната преписка за издаване на комплексно разрешително има жалба с повдигнати сериозни въпроси относно законността на разрешеното строителство.

2. МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ с писмо изх. № И-69/ 02.07.2004г. дава отговор, но засяга само частта от повдигнатите въпроси, отнасяща се до законността на въвеждане в експлоатация. В писмото се констатира, че се извършва пране на вълна в невъведен в експлоатация обект и че е съставен акт на предприятието. Текстът на писмото е четен в Народното събрание от министър Долорес Арсенова в ден за парламентарен контрол.

3. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО в писмо с изх. № 97-00-136/ 02.07.2004г. препраща жалбата до ХЕИ – Пловдив за проверка по жалбата и отговор в срок до 18.07.2004г.; И в писмо с изх. № 97-00-136 / 27.07.2004г. казва, че е констатирано пране на вълна в невъведен в експлоатация обект и е издадена заповед за временно спиране до узаконяване на дейността. От писмото става ясно, че ХЕИ е съгласувало местоположението само на част от подобектите от дейност “Пране на вълна” и то при намалено отстояние до регулацията и в нарушение процедурата на Наредба 7.

4. РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ – гр. Пловдив в писмо с изх. № Ж-26 / 14.07.2004г. прави обстоен коментар, но не коментира въпросите, отнасяши се до законността на ситуиране на предприятието, независимо, че в решението по ОВОС е изрично посочено да се спазва Наредба 7 и това не е спазено.

5.ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ в писмо с изх. № IV 2183-04-585 / 02.08.2004г., изпратено 42 дена след подадената жалба за незаконна експлоатация на промишлен обект, замърсяващ околната среда, прави препратка до РДНСК – Пловдив да направи проверка и да даде отговор на поставените въпроси. РДНСК и ДНСК така и не дават отговор на жалбата, което е скандален факт.

Предприятието спря да пере вълна и да излъчва неприятни миризми през месец август 2004г., т. е. около 2 месеца след като пуснахме първата жалба, благодарение на заповедите за спиране от страна на ХЕИ и РИОСВ без обаче да се обърне внимание на редицата въпроси, които сме поставили относно законността на процедурата и законността на ситуиране на предприятието.

През това време е продължила процедурата по подготовка на изготвяне на заявлението за комплексно разрешително и през м. Октомври 2004г. разбрахме, че същото е обявено. Веднага на 25.10.2004г. се състави втора жалба до ИАОС; ДНСК – София; МОСВ; МЗ; Народното събрание и Община Първомай, подписана от 1600 души, в която се искаше незабавно спиране процедурата по издаване на комплексно разрешително, спиране на строителството на територията на Предприятието и произнасяне по отношение на законността на издадените от ХЕИ-Пловдив, Министерство на здравеопазването, РИОСВ–Пловдив и Община Първомай разрешителни и съгласувателни документи и издадените разрешения за строеж. Също така се искаше налагане на адекватни по размер, публично оповестени санкции на “АДФ – България” – гр. Първомай.

Отговорите, които получихме на втората жалба, гласяха, че няма правна възможност издаването на комплексното разрешително да бъде спряно, а обследването законността на издадените до момента документи само изброяваше същите, без да коментира отклоненията от законовата процедура при издаването им.

След като ни стана ясно, че ефектът от нашите жалби е незначителен и инстанциите нямат никакво намерение да решат адекватно нашия проблем, чрез народния представител от гр. Първомай г-н Петър Мутафчиев поискахме среща с министър Долорес Арсенова, която се състоя на 16.11.2004г. в МОСВ – София. На срещата отидохме около 4-5 човека от инициативната група, където изложихме проблемите и поискахме още веднъж намиране на законово основание за спиране издаването на комплексното разрешително. Беше ни отговорено, че процедурата не може да бъде спряна, а и въпросите които се поставят не са само от компетенцията на МОСВ. Предложено ни беше да изискаме с молба сформирането на междуведомствена комисия с представители на всички инстанции, имащи отношение по проблема. Ние не бяхме и все още не сме убедени, че проблема с предприятието трябва да се решава от подобен род комисии и че задача на държавните органи е да прилагат закона, така че да не възникват проблеми от подобен характер. В хода на срещата с министър Арсенова стана ясно, че не можем да постигнем друго решение и съзнавайки, че това е завоалиран отказ да се реши проблема, направихме препоръчаното ни от министърката искане за сформиране на междуведомствена комисия по проблема с предприятието.

След срещата с министър Арсенова ни потърси и Валя Ахчиева, на която още преди това бяхме изпратили материали. На 23.11.2004г., 30.11.2004г и 07.12.2004г. по Канал 1 се излъчиха 3 последователни предавания “Открито”, които изнесоха проблема пред цяла България.

На 13.12.2004г. пуснахме жалба до областния управител, в която алармирахме, че въпреки всичките ни усилия, тече процедура за издаване на комплексно разрешително и ще се въведе в експлоатация геноцидна за града ни дейност.

След доста голямо закъснение беше назначена и исканата междуведомствена комисия, която има заседания на 04.01.2005г. и 08.02.2005г. В комисията бяха включени експерти на МОСВ, ИАОС, МЗ, МРРБ, ДНСК, РИОСВ-Пловдив, представители на и представители на някакви екологични и неправителствени организации – “Зелена България”, “Слънчев ден” и представител на “Зелени патрули”.

На тези заседания ние отново присъствахме и казахме, че се готви въвеждане в експлоатация на предприятие, което ще отрови града. Посочихме всички многобройни нарушения на закони и наредби, които са били съзнателно допуснати за да може да се реализира предприятието. И двете заседания бяха продължителни, манипулативни и се оказа, че никой няма намерение да ни чуе, да ни реши проблема и целта е да се стигне все пак до издаване на комплексно разрешително и въвеждане в експлоатация на предприятието. Нещо повече, тъй като ние се оказахме много добре теоретично подготвени и много упорито и аргументирано защитавахме нашето искане за премахване прането на вълна от предмета на дейност на предприятието, не ни беше представен протокол от заседанията на комисията, защото ако стане обществено достояние диалога, който водихме там, ще стане ясно колко геноцидна и продажна е позицията на представителите на управляващите институции.

Междувременно процедурата по издаване на комплексно разрешително на завода си продължи най-нагло. Беше изложен на обществен достъп проектът за комплексно разрешително. В едномесечния срок, който свърши на 10.02.2005г. в ИАОС – София бяха изпратени около 330 жалби на граждани с над 1000 подписа, в които се искаше да не се издава комплексно разрешително на завода.

На 06.12.2005г. в Комисията по жалбите и петициите на гражданите на Народното събрание, с помощта на нар. представител на Асеновград г-н Йордан Бакалов, написахме и внесохме писмо, призоваващо за незабавна помощ. Г-н Бакалов чете нашата жалба на заседание на Народното събрание и апелира за помощ. Това може би изигра доста решаваща роля.

През цялото това описано време, в отговор на всички многобройни действия на гражданите, в завода идваха на проверка много институции и налагаха спирания, указания, предписания на неизправно и незаконно работещото „пране на вълна“. Това доведе до доста непредвидени нужди от инвестиции и залагане в проектите на адекватни пречиствателни съоръжения, които не са били в плановете за инвестиции на предприятието. Не след дълго дейността на предприятието се преустанови и градът задиша отново, но мотивите за изнасянето на АДФ от Първомай така и останаха обвити в неяснота. Нека всеки сам прецени според гореизложеното, дали въздухът щеше да бъде спасен, ако гражданите си бяха "налягали парцалите" и не бяха повели битка!

Parvomai.NET