Ако са ви предписали лекарства за лечение на каквото и да е заболяване, внезапното прекратяване на употребата им не е добра идея. Това важи и за антидепресантите, инсулина и антибиотиците. Синдромът на отнемането е реален проблем в случая с антидепресантите.

Разбира се, той не засяга всички еднакво. Ефектът би могъл да бъде изключително силен и инвалидизиращ с пристъпи на тревожност и усещане за ток в мозъка. За добро или лошо, ако сте приемали антидепресанти в продължение на няколко седмици, мозъкът ви вече се е адаптирал към променените нива на трансмитерите. Внезапното спирате бързо ще промени новоустановения баланс и ще причини цяла гама от проблеми, включително депресия. Ето защо, в случая с антидепресантите, трябва да се определи конкретна доза и схема на спиране.

Психичното здраве и свързаните заболявания не са проста тема с леснозабележими причини и ефекти. Неуловимата, често силно субективна природа, на психичните проблеми е една от причините медицинският подход за лечение на тези заболявания да става обект на критика толкова често. Пациентът не е просто пасивен рецепиент на леченията и терапиите, подобно на човек с инфекция, на когото са препоръчали най-ефективния антибиотик. Когато става въпрос за болестите на ума – неща, засягащи настроението, познавателните функции, мотивацията, възприятието – логично, индивидът играе най-важната роля в елиминирането им. Засегнатият е единственият с реален достъп до проблема. Ето защо много хора защитават психодинамичния подход в психиатрията, при които пациентите имат много по-голям принос.

Ако вече вземате антидепресанти, не спирайте употребата им рязко.

Потърсете помощ и съвет, спирайте лекарството постепенно и внимателно. Тук не става въпрос за отлепяне на пластир - един рязък шок и всичко приключва. По-скоро прилича на натискане на спирачки, докато се движите в бързата лента по магистралата: при други обстоятелства може и да е безопасно, но в настоящата ситуация е изключително рисковано.

Дори и да ни ви карат да се чувствате значително по-добре, антидепресантите ви позволяват да търсите други подходи. Може да не са толкова ефективни, колкото сте се надявали, но биха могли да се окажат жизненоважен компонент от потенциален друг подход, който в крайна сметка да проработи.

Съществуват множество добри причини да спрете антидепресантите – сред тях прекомерната зависимост от лекарства или неетичното поведение и практики на фармацевтичните компании.

Но независимо от недостатъците, се касае за психоактивни лекарства. Дори и да не вярвате, че от тях има някаква полза, фактът, че проявят странични ефекти, ясно демонстрира, че те все пак правят нещо за вас. Ефект има, независимо какъв. Тялото и мозъкът ви вече са се адаптирали към този ефект с времето. В началото работата на системата е била нарушена, а след това свиква с новия компонент. При внезапното му елиминиране, системата отново ще изпадне в състояние на дисбаланс – малко вероятно е това да ви се отрази добре.

Би могло да се окаже дори фатално.

За това, без значение от причината, никога не спирайте рязко лекарството си.

Източник: theguardian.com