Възрастно семейство бавно гасне в тиха мизерия в дома си близо до зала “Дружба” в Хасково.

Богдана е на 78, Максим на 79 години. Двамата са работили цял живот – тя като технически секретар в някогашния Булгарплод, той като бригадир в АПК. За дългите години труд държава им се отплаща с пенсии от 360 лева за Максим, а за Богдана – 163 лв., отскоро 200 лв.

Възрастното семейство успява някак да поддържа първия етаж на старата къща, където живее от десетилетия. Но доскоро. Преди две години мъжът се разболява, в рамките на година получава четири инфаркта. По-късно – пареза на крака. След като няколко пъти пада в дома си и веднъж на улицата, не се решава да напусне леглото.

Богдана също има проблеми – луксация на единия крак, а отскоро се обажда и другия. Диагностицирали й и порок на сърцето. Той има ТЕЛК-ово решение за 54% инвалидност, тя – за 72 процента.

“Когато Максим се разболя, се оказахме в безизходица и теглихме 2000 лева кредит за лекарствата. От банката обаче бяха наложили много къс срок и изнемогвахме. Затова изтеглихме от друга банка и върнахме заема на първата. Сега плащаме по 135 лева месечно.

Малко по-късно обаче пак закъсахме и се видях принудена да тегля бърз кредит. 500 лв. Плащаме по 50 лева на месец, остават още две вноски. Но изнемогваме. Отопляваме се на ток, нямаме печка на дърва, няма къде да ги държим, а и сили да ги пренасяме. Зимата още не е дошла, а първата сметка за ток е 118 лв. Зимата обикновено е около 200 лв.”, разказва Богдана.

Простата сметка показва, че от общия им приход от 560 лева 200 отиват за ток, 200 за заеми. Трябва да живеят с по-малко от 100 лева на месец, като от тях отделят и за лекарства. А те са безбожно скъпи за тяхната песнионерска кесия.

“Изписват ми лекарства за сърцето, но аз хвърлям рецептата, защото нямам пари да ги купя. И за Максим бяха изписали едно скъпо лекарство, но успяхме да го купуваме само три месеца. После спряхме, макар че през това време имаше видимо подобрение”, продължава тъжния си разказ Богдана.

Старците кандидатствали за помощ за отопление пред Социалната служба в Хасково. Получили отказ. Чиновниците сметнали, че средният месечен доход на двамата е цели 415 лева и 8 стотинки, а прагът бил 294.42 лв.

Единствената помощ, която получават старците, е от дъщеря им. “Тя е разведена, но живее при свекървата. Идва да ни наглежда, тя ни пазарува, аз повече от 5 години не съм стъпвала в магазин. Пита ме какво да купи от магазина. Как да й кажа какво, като не знам какво продават. Дъщерята не може да ни помогне с пари, самата тя е на половин щат и получава половин заплата. Но по-добре половин заплата, отколкото нищо”, продължава тихата изповед на Богдана.

“Никога няма да забравя как миналата година дъщеря ми продаде брачната си халка, за да платим тока. Няма да го забравя до края на живота си”, тук възрастната жена не успява да сдържи сълзите си. И допълва, че почти всичко ценно в доми им вече е продадено, за да оцеляват. “Накити, пръстени, монети, останали още от майка ми, сребърни прибори, всичко отиде. Остана ми един пръстен, скъп спомен ми е, но тази зима сигурно ще отиде и той”, добавя възрастната жена.

В потвърждение на максимата, че злото никога не идва само, наскоро ги сполетяла нова беда. Съседите от горния етаж направили ремонт на покрива и поискали да платят тяхната част от сумата.

“1500 лева! Откъде да имаме толкова пари? В крайна сметка се разбрахме, понеже къщата има общ водомер, ние да плащаме всичката вода, докато изплатим сумата. По-малко от 17 кубика не пада, плащам по 50-60 лева на месец”, продължава разказа си Богдана.

Възрастната жена не е съгласна нейната изповед да се публикува, макар че сама повика екипа ни. “Исках просто да изплача мъката си, да ми олекне. Не искам хората да разбират, срам ме е”, изповядва жената.

78-годишната жена се срамува, че хората ще разберат за мизерията, в която е принудена да живее.

Макар че не тя трябва да се срамува. Трябва да се срамуват тези, които с алчността си доведоха нещата дотам, че майките и бащите ни да прекарат последните си дни в мизерия и мъки, след като са работили съвестно цял живот.

След продължителни уговорки възрастната жена се съгласи, макар и със свито сърце, нейната история да бъде публикувана. Публикуваме и номера на сметката, в която държавата превежда пенсията й, с апел към добрите хора на Хасково. Нека дарим малко светлина и топлина в залеза на живота на Богдана и Максим.

Тодор Кръшков