На 26 октомври Православната църква отбелязва паметта на св. вмчк Димитрий Солунски. В храмовете на Българската православна църква ще бъдат отслужени празнични богослужения в прослава на светеца.

Св. Димитрий Мироточиви е роден в Солун през 3 век. Баща му бил управител на града. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните. Покръстен още като дете обаче той ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра. Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни и последвало хвърлянето му в тъмница. Устроили тържество. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, изправени с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий върху копията. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен и умъртвен с копие в 306 г. За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври.

Мощите на светеца били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който се случвали чудеса. Според преданието от тях течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Паметници от 10 век споменават мироточивите му мощи.

Чудотворната сила на Свети Димитър е причина той да бъде почитан като покровител на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир.

В иконографията свети Димитър се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса - седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След 16 век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса - той язди червен кон. В тези изображения свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян тъй като гръцките православни вярват, че именно свети Димитър е спасил Солун през 1207 г. убивайки българския цар Калоян,който бил обсадил града, в Русия - татарин - т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на свети Димитър е антихристът.

По време на Втората българска държава свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат светеца за свой покровител.

Според народните представи на българина от Димитровден започва зимата. Народна поговорка гласи „Георги носи лято, Димитър - зима“. Според легендата свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на свети Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки - „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници. Българско народно предание представя пък свети Димитър като брат близнак на свети Георги. Приживе те се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър зимата.

На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни (празнуват в чест на мишките, за да не правят те пакости по храната, дрехите, зърното и т. н.)

26 октомври е приет за ден на Сливен, Видин, Айтос и Радомир. Димитровден се отбелязва и като Ден на строителя. Празнуват архитекти, проектанти, строителни инженери, техници и изобщо хората, ангажирани в сферата на строителството.

Именици са всички с имената Димитър/а, Димислав/а, Димитрин/а, Димитрий/я, Деметра, Димо/а, Димчо/ка, Диман/а, Митко/а, Митрьо/а, Митрана, Митьо/а, Диян/а, Диан/a.