На днешната дата, 14 октомври, отбелязваме църковния празник Света Петка.

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век, припомня БГНЕС. Тя води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците.

В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.

На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми. Имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Празникът в чест на Света Петка - Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл, отбелязва bTV. Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

В някои райони Петковден е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.