Производителите на плодове и зеленчуци от Любимец изнемогват и много от тях ще обявят фалит през тази година, ако не се задействат държавни механизми в полза на родните производители.

„Градушка ни удари, първите завръзи ги изхвърляхме и започнахме всичко от начало със закъснение. А сега и пазар няма –стоката гние по тезгясите. Тази година е толкова слаба, че много от колегите вече вадят доматите с коловете. Няма смисъл да работят градините и след това да дават стоката на безценица.”, коментира Елена Тенева. Тя е производител на домати, дини и пъпеши от години. С колегите й от региона са меко казано обезнадеждени. Сметките им до момента вече показват много под чертата на вложеното. Все е имало трудни времена, но сега сме на дъното, казва Елена. Земеделците от Любимец вече обмислят да се вдигнат и на протест заради ситуацията. Хората искат задействането на държавен механизъм, който да подпомага и пази родния производител. Идват стоки откъде ли не. Около Софийско е пълно с македонски домати, по морето румънците заляха пазара. Могат да си позволят да подбиват нашите цени, защото получават европейски и солидни държавни субсидии. А ние сме на дъното, в шок сме. Затова и земите ни ще запустяват, скоро няма да има кой да ги обработва. Няма смисъл. В Любимешко има фамилии, които поколения наред все със земеделие се занимават. Това ще бъде затрито. Нашият край е  с едни от най-плодородните земи за отглеждане на плодове и зеленчуци. Вкусът е друг, различен от този на македонската и румънската стока, гневят се хората.

Елена разказва, че ако до преди две-три години от борсата са тръгвали пълни с любимешка стока всеки ден по десетина тира, то сега ако влезе един камион на седмица, настава фурор.

Заради липсата на пазар през последните дни любимчани дават прочутите любимчански любеници буквално за жълти стотинки-по 15-16 килограма. На пазара стигат в троен размер. На дребно дават килото за 50 стотинки. А доматите въобще не ги теглят. 1 кашон се търгува за 5 лева, само и само да не загнива стоката, разказва Елена. Най-печеливши в ситуацията са търгашите-прекупвачите, които обикалят с бусчета, купуват буквално труда ни за пет пари, а след това разпродават стоката по кварталите в  градовете в региона направо от колата. Няма труд, няма пек, няма данъци, само печалба, казва Елена.

И аз съм се замисляла да тръгна на разнос, но кой ще полива, кой ще наглежда работниците, кой ще е на нивата!

Красимира Славова