Парламентът отхвърли на първо четене законопроекта за българския жестомимичен език със 102 гласа "за", 1 "против" и 104 въздържали се.

Законопроектът предвиждаше задължително осигуряване на превод за хората с увреден слух в институциите, както и помощи за деца с увреждания на сетивата. 

Предвиждаше се да се води национален регистър на преводачите на жестомимичен език у нас, който да се поддържа от Съюзът на глухите в България.

Според вносителите липсата на държавна политика за признаване, регламентиране и развитие на българския жестомимичен език се явява пречка за интеграцията на хората с увреден слух в обществото и за достъпа им до качествено образование, публични услуги и заетост.

120 хиляди души у нас са с увреден слух, а 50 хиляди използват жестомимичен превод и законодателство, посочиха от БСП.

От ГЕРБ не видяха как законът ще обучава хората на жестомимичен език, като отчетоха и липсата на яснота за помощите, които хората ще получават за преводачи. 

Голяма част от текстовете дублират и други закони, казаха от ГЕРБ, затова нарекоха закона "имитация" и се въздържаха при гласуването.  От "Обединените  патриоти" също се въздържаха. 

БСП обаче отхвърлиха всички твърдения на ГЕРБ и нарекоха партиен егоизъм отказа от подкрепа. 

ДПС подкрепиха БСП, но с критика, а от "Воля" гласуваха "за" проекта на социалистите.

Дебатът

Според Ангелова от ГЕРБ първо жестовият език трябва да бъде научно признат като самостоятелен език, да се унифицира на база на българската граматика и да се въведе като предмет в специалните училища. 

Министерството на образованието и науката е предприело действия за научно доказване на жестовия език като самостоятелна лингвистична система по проект на ОП "Иновации и интелигентен растеж", посочи тя. 

Ангелова обясни още, че няма да подкрепят законопроекта и защото не е подложен на публично обсъждане. По думите й проектът следвало да бъде внесен за обсъждане в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет. 

Тя възрази и срещу предложението Съюзът на глухите в България да води регистъра на преводачите от и на жестов език, защото това не била единствената организация за защита правата на хората с увреден слух у нас.

Георги Гьоков ("БСП за България") посочи, че според критериите за представителност в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, единствената организация на хората с увреден слух, която фигурира там, е Съюзът на глухите в България. 

Той посочи, че от 1970 г. в България се обучават хора в жестомимичен език и към момента в Националната асоциация на преводачите на жестов език членуват 220 преводачи. Сега ще го отхвърлите, но не знам кога ще предложите решение на тези хора, коментира той и призова между първо и второ четене текстовете на законопроекта да бъдат усъвършенствани. 

Надя Жекова от левицата отбеляза, че от 2009 г. има стандарт за професията преводач на жестомимичен език. Това е гаранция, че има такъв създаден държавен стандарт, отбеляза тя. 

Тук говорим за политическа воля да вземем решение, с което донякъде да изравним възможностите за хората с увреден слух, коментира Жекова.

В отговор Светлана Ангелова коментира, че законотворчеството не е състезание, а професионализъм, и депутатите имат четири години, в които да направят качествени закони.

Параолимпиецът Михаил Христов ("БСП за България") отбеляза, че добротата е езикът, който глухите чуват и слепите виждат, и това е идеята на този закон. 

Председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика Хасан Адемов заяви, че ДПС ще подкрепи внесения законопроект с ясното съзнание, че между първо и второ четене са необходими експертни и надпартийни усилия, за да стане работещ. 

Този законопроект трябва да се приеме заради конвенцията на ООН, която българският парламент е ратифицирал, отбеляза той и уточни, че в нея се говори за "жестов" език. Като друг проблем, който трябва да бъде решен, Адемов посочи, че в законопроекта не са разписани условията за включване на преводачите в регистъра. 

Милен Михов коментира, че изредените недостатъци, са затвърдили убежедението на групата на Обединените патриоти, че трябва да се въздържат от подкрепа на този закон. 

Отлагането на един законопроект не е част от решението, коментира в отговор Хасан Адемов.

От левицата поискаха промените да станат факт между двете четения. Ако беше гласуван законът на БСП, щеше да донесе признание за съществуването на български жестомимичен език, а около 400 деца в общообразователните училища можеха да имат преводачи.