На първи март българите отбелязват празника на Баба Марта. По традиция на този ден всеки подарява на близките и приятелите си специален амулет - мартеница, изработена от бял и червен конец, за здраве и сила.

Празникът вероятно е древен езически обичай, запазен единствено от българите. Той се свързва и с началото на пролетта и новата стопанска година. На 1 март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.

Според народните вярвания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и винаги е сърдита, защото двамата ѝ братя всяка година изпиват виното и не я оставят да го опита. Ето защо Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението ѝ оказва силно влияние върху времето - когато е засмяна, то е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват слънцето.

На 1 март дърветата и животните също трябва да бъдат закичвани с мартеници. Мартениците се свалят при вида на първите пристигнали щъркели и лястовици или на цъфнало плодно дръвче.