След 90 дни археологическия паметник Перперикон ще придобие почти завършен вид като уникална част от българското и европейско културно наследство. До 28 април трябва да бъдат завършени реставрационните и консервационните работи по обекта в рамките на проекта „Перперикон – минало за бъдеще” по тъй наречения норвежки фонд. Това стана ясно на нарочна пресконференция, в която участваха ръководителят на проекта Надежда Цветкова, заместник-кметовете на община Кърджали Веселина Тихомирова и инж. Катя Митовска, архитект Петър Петров, изработил заедно с екипа си проекта за реставрация и консервация, директорът на РИМ Даниела Коджаманова, която е и заместник-ръководител на разкопките на археологическия обект. 
Проектът е на стойност 748 203, 60 евро и се финансира по Мярка 1 „реставриране, обновяване и опазване на културното наследство” на Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства”, финансирана от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 година. 
„Планирано бе проектът да се реализира в рамките на 22 месеца и да приключи на 22 февруари 2016 година. Поради обжалване на решението за избор на изпълнител на консервационно-реставрационните работи на археологическия комплекс бе поискано удължаване на срока за изпълнение на проекта до 29 април 2017 година. Удължаването бе одобрено от Министерството на културата – програмен оператор на Програма БГ 08”, обясни заместник-кметът инж. Катя Митовска.
По думите й към днешна дата процесът по обжалване е приключил. В изпълнение на решението на ВАС комисия е извършила отново техническа оценка на постъпилите оферти и е класирала участниците. Избрания изпълнител е „Екогеоком Груп”, с който е сключен договор и в рамките на 90 дни реставрационните и консервационни работи трябва да приключат, каза Катя Митовска. 
А те включват югозападната част на Акропола на Перперикон. Ще се работи без груба намеса, за да се запази максимално автентичния вид на паметника. Ще бъде експонирана средновековната кула, ще бъдат поставени и още няколко пасарелки. Предвидени са поставянето на табели, осветление и светилници с жив огън, поясни архитект Петър Петров.