Днес ще бъде избран петият президент на България. На балотажа един срещу друг се изправят кандидата на БСП, издигнат от инициативен комитет Румен Радев, и този на ГЕРБ, в лицето на Цецка Цачева.

Държавният глава и неговото вице се избират чрез пряк вот за срок от пет години.

Сред правомощията на президента, разписани подробно в Конституцията, е да насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление, както и да определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.

Той отправя обръщения към народа и парламента, сключва международни договори, обнародва законите, утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет, назначава и освобождава от длъжност посланиците ни и постоянните представители на България при международни организации по предложение на правителството и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната.

Президентът награждава с ордени и медали, дава българско гражданство и лишава от него, като това правомощие може да възложи и на вицепрезидента, както и това да предоставя убежище.

Държавният глава може да помилва осъдени, като това право също може да прехвърли на вицепрезидента си.

Президентът може да опрощава несъбираеми държавни вземания и да наименува обекти с национално значение и населени места.

Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.

Президентът оглавява Консултативния съвет за национална сигурност и обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет.

Президентът може да наложи вето на закон и така да го върне в Народното събрание за ново обсъждане.

След парламентарни избори президентът, след консултации с парламентарните групи, възлага на кандидат за премиер, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на правителство, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.

Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори.

Въпреки детайлно разписаните правомощия на президента се оказа, че все пак в Конституцията има пропуски.

Така че най-вероятно ще се наложи Конституционният съд да трябва да се произнесе по процедурата за назначаване на служебно правителство от президента Росен Плевнелиев и насрочването на парламентарни избори, ако премиерът Бойко Борисов реши да подаде оставка, както се закани, ако Цачева загуби вота.

Мандатът на сегашния държавен глава изтича след по-малко от 3 месеца - на 22 януари 2017 г. и затова Плевнелиев не може да разпусне парламента, въпреки че има право да назначи служебен кабинет.

При оставащи по-малко от 3 месеца от мандата си президентът не може да разпусне Народното събрание, гласи чл. 99, ал 7 от Конституцията. Може обаче да назначи служебно правителство. Това е разяснено и в решение на Конституционния съд от 1992 г. То е взето по искане на 51 депутати, след като падна правителството на Филип Димитров след неуспешен вот на доверие.

Решението разглежда правомощията на президента, парламента и служебния кабинет при невъзможност да бъде съставено редовно правителство. Съставеното в последните три месеца от мандата на държавния глава служебно правителство работи по подготовката на нови избори, но без да е разпуснат парламентът, предвижда решението на КС.

За разлика от другите служебни кабинети този ще подлежи на парламентарен контрол, но пък не може да му се иска вот на недоверие. В същото време обаче избори не могат да се проведат без да е прекратен мандатът на действащото Народно събрание, което би могъл да направи новоизбраният президент.

В Конституцията и решението на КС от 1992 г. обаче няма яснота какво се случва със служебното правителство, назначено от стария президент при встъпването в длъжност на новия, обясни бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Емилия Друмева.

В решението от 1992 г. е предвидено правото на президента да променя структурата и състава на служебния кабинет по всяко време от неговото съществуване. Не е изяснено обаче дали това право се прехвърля на следващия президент и дали той може да назначи следващо служебно правителство с указа си за разпускане на Народното събрание.

Съществува както тезата, че новият президент ще трябва да направи нови избори със завареното служебно правителство, така и че би могъл да си назначи свой кабинет, който всъщност да проведе предсрочните избори.