За пръв път учените успяха да идентифицират градивните блокове на спомените – невроните, които обработват информацията за това къде се намираме и къде сме пътували преди.

Откритието ще ни позволи да научим повече за това как спомените се формират в мозъка.

Автор на откритието е екип от Institut de Neurobiologie de la Méditerranée. Изследователите добавили флуоресцентен протеин към невроните на 4 мишки. Протеинът се осветявал, всеки път когато в клетката нахлуели калциеви йони – сигурен знак, че невронът функционира.

Докато мишката била физически активна, невроните се осветявали и задействали в определена последователност – доказателство, че следели какво разстояние е изминало животното.

Когато мишката била в покой, се повторило същото светлинно шоу, но много по-бързо, като се активирали неврони в отдалечени “блокове”, представящи различни части от бягането.

Активираните клетки не се намирали едни до други в хипокампуса, но демонтстрирали категорична връзка с други неврони отговорни за запомняне на бягането.

Ако в случая наистина се касае за определени модели на управление на спомените, това би ни помогнало да разберем повече за паметта, както и за заболяванията засагащи паметта, като Алцхеймер.

Учените все още знаят прекалено малко за модела, по който се задействат клетките в хипокампуса.

Флуоресцентния протеин, използват от френските учени би могъл да се окаже изключително полезен, защото той им позволява да проследят над 1000 неврона в една мишка.