Мъничкото телце на тайнствения хуманоид е открито през май 1996 година в село Каолиново, недалече от Кищим, Челябинска област, и след това се загубило при неизяснени обстоятелства. Альошенка e известен също като Кищимското извънземно или Кищимското джудже. 

Притежателка на миниатюрния хуманоид била местната пенсионерка Тамара Просвирина, която в това време се намирала в психиатрична клиника. Просвирина разказала, че през май 1996 година гласове в главата ѝ я повикали на местното гробище. Именно там тя открила малкото същество. Взела го вкъщи, нарекла го Альошенка и се грижела за него като за дете.

Новината, че Просвирина се е сдобила с дете, обиколила селото и някои местни жители твърдят, че също са виждали Альошенка. Но във връзка с изострената шизофрения Просвирина била хоспитализирана в психиатрична лечебница.

Тя се опитала да съобщи, че в дома ѝ е останало детето, което трябва да се храни, но лекарите сметнали думите ѝ за бълнуване на луда. Останалото без помощ същество починало от глад. След смъртта му съседът на Просвирина Владимир Нурдинов взел от дома ѝ телцето, което успяло да се мумифицира.

Милицията се натъкнала на мумията на пришълеца по време на обиск у Нординов, заподозрян в съхраняване на краден електропроводник. Милиционерите предали телцето на местни експерти за изучаване. Какво се е случило впоследствие с него, остава тайна, тъй като то се загубило след изпращане в Москва за по-нататъшно изучаване. Според конспиратолозите тялото е било похитено от спецслужбите, за да скрият неговото съществуване.

Според историите, които обикалят сред уфолозите и конспиратолозите, местните медицински работници са изследвали тялото на Кищимския пришълец и са стигнали до извода, че съществото не било нито човек, нито животно, а по-скоро неизвестна форма на живот.

Но скептиците наричат тази история градска легенда, апелирайки към науката. В московския Институт за обща генетика е проведен анализ на следите, оставени върху тъканта, с която е било загърнато съществото.

Според официалните заявления, направени на 15 април 2004 година, ДНК тестовете са установили, че тялото е принадлежало на човешки плод на възраст от 20 до 25 седмици от женски пол със силни дефекти на развитие. Експертите също така твърдели, че плодът не е могъл да живее самостоятелно повече от няколко часа.

На това твърдение противоречат разказите на местните жители, че поне трима души са виждали детето на Просвирина живо и че то е умряло от глад след нейната хоспитализация. В същото време властите обвиняват жителите във измисляне на фантастични истории за чуждите медии.