Няма наука без експеримент. Той потвръждава или опровергава хипотезите на учените. Има сложни експерименти, или съвсем прости, безумно скъпи или съвсем нискобюджетни. За да експериментират с началото на Вселената, на учените им трябва Голям адронен колайдер. Как работи гравитацията може да бъде проверено с камък и високо място, откъдето да го хвърлите.

Представените експерименти са от книгата на Рето Шнайдер (Reto Schneider) "The Mad Science Book" ("Книга на безумната наука"). Cписъкът е съставен специално за New Scientist. Пълно описание и видео от експериментите - на сайта на автора http://www.freewebs.com/ruschneider/thebook.htm.

Роботът AIBO

Учените от Университета Лоранд Етвеш (Eotvos Lorand University) в Будапеща решили да проверят, дали кучетата ще приямат в своя "колектив" робота-куче AIBO, произведен от Sony. Даже направили научна публикация - "Социално поведение на кучетата при среща с кучеподобен робот AIBO в неутрална ситуация и при хранене" (Social behaviour of dogs encountering AIBO, an animal-like robot in a neutral and in a feeding situation). Както се оказало, кучетата не приемат робота-куче.

Славата на психонавтите
През 1954 г американският психолог Джон Лили (John Lilly) решил да изясни как реагира психиката на човека ако бъдат изключени сетивата. Специално за целта той измислил т.нар сензорно-депривационна камера. Устройството представлявало голяма звукоизолиран съд, нпълен с вода. Лили плувал във вода с телесна температурата, в полна тъмнина и абсолютна тишина.

След известно време прекарано в камерата при тези условия, ученият получил халюцинации. От гледна точка на психологиата, тези халюцинации не се вписвали в класификациите и изследоването било прекратено поради липса на научни резултати. Няколко години по-късно Лили основал Samadhi Tanks – компания за производство на сензорно-депривационни камери за битова употреба. Ученият почина през 2001 г, като признат съвременено духовен гуру.

Сензорно-депривацонна камера има в The Simpsons, в епизода Make Room For Lisa (на 15-та минута).

Легендата за пуканките и 25-тия кадър

През 1957 г, от книгата на Ванс Пакард (Vance Packard) "The Hidden Persuaders" (в свободен превод "Това, което е скрито и недоловимо") човечеството за първи път научи за рекламата, действаща на подсъзнанието. Както впоследствие става ясно, терминът е подарен на автора от психолога Джеймс Викари (James Vicary). Викари провел многобройни опити, достойни за списъка. В една от своите разработки той прави сериозен сравнителен анализ на психологическото състояние на родилка и жена, изпекла торта. В историята влиза обаче заради експеримент, който никога не е правил.

Викари твърди, че през 1957 г в един от киносалоните във Форт Ли, Ню-Джърси извършил следния опит. В кабината на кинотехника поставил устройство, което на няколко минути за 1/3000 от секундата прожектирало на екрана съобщения "Пий Кока-Кола" и "Гладен ли си? Яж пуканки". Според думите му, това увеличило продажбата на напитки в киносалона с 18,1 процента и на пуканки почти 1,5 пъти.

По-късно самият Викари признал, че целият този опит е негова измислица, обаче историята вече била раздухана. Нещо повече - през 1974 г правителството официално забранява рекламата, въздействаща на подсъзнанието, макар според много специалисти да няма доказателства за нейната ефективност.

Битка с хремата

Какво причинява обинковената настинка или храмата не било ясно до средата на 20 век. И така през 1946 г британското министерство на отбраната се захваноло с най-голямото изследване в историята на тези болести.

За участие в опита събрали студенти. Дали им просторни квартири и неголяма заплата. В замяна ги подложили на ред "издевателства". Не им било позволено да се доближават към други хора, неучастващи в изследването, по-близо от 9 метра. Понякога трябвало да ходят цели дни с мокри чорапи. Дълго време им се налагало след горещ душ да бъдат на студено.

След продължилото месеци изследване бил направен неочакван извод - вероятността да хремясаме или да се простудим няма нищо общо с ниските температури и мокрите крака.

Бик с дистанционно управление

През 60-те години на 20 век неврологът Хосе Делгадо (Jose Delgado) от Йейлския университет изследова електрическите токове на мозъка. Той предполагал, че биологичната основа на социалното поведение е именно в електричеството.

За да докаже тезата си, той провел следния опит. В мозъка на 240-килограмов боен бик на име Лучеро (Lucero) били имплантирани дистанционно управляеми електроди. Изследователят лично излязъл на ринга срещу животното, въоръжен само с дистанционното управление.

Бикът предприел атака, но след като ученият натиснал съответното копче, мигновено загубил интерес и променил посоката на движението си.

28-часово денонощие

24-часовото денонощие естествено ли е за човека? Този въпрос тормози учените отдавна. В търсене на отговор през 1938 г Натаниъл Клейтман (Nathaniel Kleitman), психолог и пионер в изследването на съня, и неговият студент Брус Ричардсън (Bruce Richardson) правят необичаен опит.

В течение на 32 дни в пещерата на Мамута в Кентъки, която е с размер 20 на 8 метра, те живяли при 28-часово денонощие. Съображението, поради което била избрана тази продължителност, е че в седмицата има точно 6 28-часови денонощия. В пещерни условия учените разпределили денонощието си строго - девет часа сън, десет за работа и девет - свободно време. В резултат Клейтман се адаптирал към шестдневната седмица, докато студентът не успял.

Година в леглото

Наскоро излезе съобщение, че заради урагана Айк NASA е трябвало да прекрати експеримент за моделиране на безтегловност. От доброволците се изисквало да прекарат три месеца в леглото, при което леглата за експеримента били наклонени така че краката на участниците да се намират над главата, под ъгъл 6 градуса. Това е и най-простия начин да бъде наподобена безтегловност при земни условия. За участието им в този експеримент на доброволците били обещани по 17 хил долара.

Този опит обаче бледнее в сравнение със съветския експеримент, започнал през януари 1986 г. Тогава 11 души прекарват в леглото 370 дни. За участието си в продължителното лежане те трябвало да бъдат възнаградени с леки коли.

Ефектът на доктор Фокс

През 1970 г на конференция в Калифорнийския университет, Майрон Фокс (Myron Fox) изнася доклад, озаглавен "Математическата теория на игрите и нейното приложение в обучението на лекари-терапевти" (Mathematical game theory as applied to physician education). Доклад имал значителен успех. Докладчикът всъщност бил специално поканен за целта актьор, който нищо не разбирал от темата на доклада, а съдържанието на самия доклад изобилствало от безсмислени и противоречиви твърдения.

Организаторите на експеримента искали да проверят доколко една великолепна презентация и представяне могат да прикрият липсата на смислено съдържание в един безполезен доклад. Както се оказало – могат, даже много могат.

Заключение

Много експерименти, особено от последните години, липсват. Опитът на NASA с урината, например. Вярата в експерименталните методи обаче е силна - след години сбирката на Рето Шнайдер и "Безумната наука" вероятно ще съдържа още много впечатляващи експерименти и открития.