Понякога дни като този опровергават тезата за самотността ми...Батерията на телефона пада от многото обаждания, яркото оранжево на скайпа става направо искрящо и изпълва лентата ми, а аз не мога да спра да общувам с познати и непознати,хора с проблеми, хора с въпроси и всички са впили в мен поглед изискваш най-голяма компетентност и състояние на духа. Понякога имам чувството че по мен полепват човешките грижи и притеснения. Затова съм си накичила перваза със зеленина. Дано цветята си "хапнат" малко от "лошата енергия"...

В такива моменти (ако преди това не сте умрели)трябва да се научите да казвате "Не". Да възпитате у хората онази отговорност към желанията им, която така често им липсва когато са на зор. А повярвайте ми! Ничий проблем не търпи отлагане! И ако вие се качите на тази въртележка от която няма слизане ще станете роб на собствената си услужливост.

Започнете с леки тренировки в кафенето например. Ясно и бавно рецитирайте скромното си желание: Едно дълго кафе със бита сметана, 5 захарчета и една кола Лайт с много лед и сламка - ако може да е жълта. След което впийте пронизителен поглед в обслужващия персонал и по културното му дискретно - "Хууво" може да сте уверена, че е разбрал всичко. След дълъг период чакане в който можеха с успех да ви приготвят и патица по пекински, поръчката НАЙ-СЕТНЕ идва. И тук е важния момент: Захарчетата са три, сламката раирана, а ледът изобщо липсва. Осъзнавайки собствената си некомпетентност сервитьорът добре е отренирал тактиката "перде" а може би дори и "спринт", защото изхвърча секунди преди "да открием разликите". И така нашето несигурно пръстче и лабилно "извинете" увисва във въздуха... Аз имам нерви, нищо, че чак сега ми дойде кафето и когато той отново профучава покрай мен, аз пускам крак, спъвам го, "Прас!" - той забива нос в гравираните плочки а аз любезно казвам "Благодаря ви, че дойдохте днес."...Не!Не!Не! Не съм дошла тук за да ми сервирате каквото и да е! Ако исках да е каквото и да е щях да си забъркам кафе вкъщи и да си го нося в термус! Тук идвам за да получа ТОЧНО каквото искам и затова плащам! С добра скорост и писклив тон, всички желания идват, но препоръчвам добре да се огледа купичката на леда защото вероятно доста са ви намразили...

Има и едно друго "Не"... Онова което разграничава любезноста от това да си мухльо. "Картофите са до лука, а в хладилника има мляко... Ми шси го разбийш с лъжицата... Ми да... Ааа ами там съм оставила 3 филий... Не,мами нямам нищо сладко. Ми да. Ъхъ... Добре. А добре е леля ти вчера я видях, с една нова рокля и с една чанта дето оня ден я гледах в подлеза, има и зелени..."

С кървясали очи и биволско търпение чакам касиерката в Енергото само да си нахрани детето,да си каже адреса и довечера лично да ида да и гръмна апартамента!

Според мен общуването трябва да е двустранно. Трябва да можем да изискваме от хората, но да умеем и да възнаграждаваме усилията им. Затова и аз имам своите добри моменти в които казвам "Добър ден, как сте? Един смесен с карамел. Благодаря, лек ден и всичко хубаво!" А и все пак... Тя продава сладолед... ;)

Ани Капанова