Днес се навършват 132 години от избухването на Априлското въстание.
Българският Великден - така наричат началото на едно от най-епичните събития в българската история.

Априлското въстание от 1876 г. е безспорен връх в борбите за национално освобождение на българския народ от петвековния османски гнет.

Главен организатор е революционният комитет, създаден в края на 1875 г. в румънския град Гюргево, и затова останал в историята като Гюргевски. Според изработения от него план българските земи са разделени на 4 революционни окръга: първи – Търновски, втори - Сливенски, трети – Врачански и четвърти – Пловдивски. За всеки от тях е определен "главен апостол" с двама помощници.

Една от най-саможертвените страници в Априлската епопея е историята на четата от революционери-емигранти, оглавена от поета Христо Ботев. Те превземат кораба "Радецки" и така преминават река Дунав при Козлодуй. По пътя си до Стара планина четата води тежки сражения, в които и Ботев намира смъртта си.

В края на май и началото на юни 1876-та Априлското въстание е смазано навсякъде. В продължение на един месец падат убити над 30 000 мъже, жени и деца. Опожарени и разграбени са стотици села и градове. Хиляди бунтовници са хвърлени в затворите или изпратени на заточение. Въпреки че претърпява поражение, въстанието изиграва огромна роля в българската история. То разкрива непоколебимата воля на българския народ да извоюва с оръжие своята национална независимост и да отхвърли веднъж завинаги петвековния османски хомот. Неговата справедлива борба и проявената изключителна жертвоготовност намират силен отзвук и най-горещо съчувствие сред европейската демократична общественост. Тя разгръща масово движение в подкрепа на освободителната кауза на българите. Априлското въстание поставя българския национален въпрос на международната сцена и налага необходимостта от неговото радикално разрешаване. Така се стига до свикването на Цариградската конференция от 1876-1877 г. с участие на представители на Великите сили и до Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.