Съдбата на българските букви, на кирилицата, е особена.Българската писменост, на която стъпва новата азбука, е много по-стара и много по-магична. Свикнали сме да приемаме, че като народ сме водили войни за земя, идентичност и религия. И малко отчитаме кървавите и тежки битки за езика и буквите. Защото такива битки е имало.

Приемаме кирилицата като един спокоен, безоблачен и логичен резултат. Какъвто тя не е била. Както във всичко, и по отношение на писмеността враговете на България са искали да я подчинят. Ако народът ни не бе удържал битката за буквите си, днес те щяха да изглеждат по друг начин. Много по-чужди и далечни.

Българският дух обаче се е преборил да има нова писменост, която стъпва на старата. Преборил се е за приемственост.

Затова е изключително важно да положим усилие светът да възприема историята на кирилицата, на която днес пишат над 300 млн. души, правилно. Тя не е руска азбука. Тя не е толкова разпространена заради усилията на която и да е страна, различна от България.

Кирилските букви спокойно могат да се нарекат български, защото кореспондират пряко с древните прабългарски руни. Кирилските букви могат да се нарекат български и защото основно българска е заслугата за тяхното популяризилане. Черковнославянският език също е български, приел друго име, само за да се потули истинският му произход.

Не трябва да се самозалъгваме. Българският народ е водил война за писмеността си. И я е спечелил. Но в името на това тежко усилие и в името на собственото ни достойнство, трябва да уважаваме езика си. Днес, вероятно повече от всякога, в глобалния и мултикултурен свят, в който границите се размиват, това да пишем правилно и да уважаваме чистотата на езика си, за мнозина може би не изглежда като важна необходимост. Езикът обаче е жив организъм. Той живее собствен живот и мери промените си с хилядолетия, не с поколения. Затова българският език ще остане силен. Защото е прекалено древен и мощен, за да се подаде на мимолетни моди. Защото е част от нас и докато не губим себе си, ще пазим и него.

Честит 24 май, българи!