Министърът на отбраната на Израел Моше Яалон уведоми министър-председателя Нетаняху за оставката си от правителството тази сутрин, съобщи АФП. Стъпката му на пръв поглед е закъсняла, тъй като преди това Нетаняху реши да го отстрани и да предостави поста му на твърдолинейния националист Авидгор Либерман, за което съобщава «Джерузалем пост».

Яалон обаче реагира с това, че се оттегля и като депутат в Кнесета. В израелската политическа система е прието министрите да бъдат и членове на парламента.

В изявление в социалните мрежи, 65-годишният бивш генерал пояснява, че е взел решението да напусне «след неотдавнашното поведение» на Нетаняху, както поради това, че му няма доверие.

"Информирах министър-председателя, че заради неотдавнашното му поведение, както и защото не му вярвам, аз се оттеглям от правителството и парламента и ще си дам почивка от политическия живот", пише Яалон.

Либерман е приел предложението да стане министър на отбраната, пише «Джерузалем пост». В момента той завършва преговорите, за да вкара своята националистическа партия в управляващата коалиция.

Аргументът на министър-председателя за смяната е, че искал да се разширен съставът на коалицията.

Преди съобщението за оставката на Яалон се е очаквало, че Нетаняху все пак ще му предложи за компенсация поста външен минстър. Но това не стана.

В последно време отношенията между двамата се влошиха рязко, след като министърът публично подкрепи зам.-шефа на Генералния щаб ген. Яир Голан и се обяви за правото на военните да се изразяват свободно.

По-рано искри между тях прехвърчаха, когато премиерът изрази подкрепа за войник, който на 24 март в Хеброн беше открил огън по вече «неутрализиран» палестинец.

На 16 май двамата разговаряха по спорните въпроси, но, както изглежда, срещата само привидно е изгладила разногласията.

Днес първите отзиви в израелската политическа класа са раздвоени, но преобладава съжалението, че министърът се оттегля.

Същевременно източници, близки до Яалон са отбелязали, че той все още не е казал своята последна дума в израелската политика.