Във Финландската столица Хелзинки бе открита международна конференция, посветена на международния ден на свободата на печата - 3 май, предаде ТАСС. Тя обедини стотици участници от различни страни по света. В предстоящите два дни ще бъдат обсъдени основните проблеми, с които се сблъскват журналистите в наши дни.

Както заяви при откриването на форума генералния директор на Организацията на обединените нации (ООН) по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) Ирина Бокова, правата и свободите за журналистите преживяват нелеки времена.

"Свободата (на словото и самоизразяването) в наше време се сблъскват с предизвикателства. От недостатъчно плурализъм и независимост в медиината сфера до цензурата. Най-лошо е, че журналистите са тормозени и заплашвани, сблъскват се с ненавист, екстремизъм и това, което е най-трагично - смърт. За последните десет години 825 журналисти са убити. Това е недопустимо. Ситуацията се усложнява от това, че по-малко от 6% от убийствата се разкриват. В този мандат на ЮНЕСКО се стремим за повишаване на свободата на словото", заяви Бокова.

Тя подчерта, че в Ирак, Непал, Пакистан, Южен Судан, Бразилия, Гватемала, Хондурас, Мексико, Нигерия, Сомалия и други страни на ЮНЕСКО работят заедно с правителството, професионалните асоциации, образователните институти, министерството на правосъдието и силите на реда.

"Винаги, когато става въпрос за убийство на журналист, призовавам към правосъдие. Сега отново призовавам всички правителства към това. Но за да има успех, трябва да сме непреклонни и открити", подчерта Ирина Бокова.

"Фундаменталните свободи трябва да се защитават и офлайн и онлайн", каза Бокова. Според нея, сега е важно използването на интернет и появяващата се там информация за борба с радикализацията на младежите.

Международният ден за свободата на печата - 3 май, бе обявен на Генералната Асамблея на ООН през 1993 година. В основата на утвърждаване на тази дата бяха африкански журналисти, приели през 1991 година Виндхукската декларация за поддържане на независимостта на пресата.

Припомняме, в България при неизяснени обстоятелства загинаха операторът Мартин Иванов през януари 2010 година, журналистът, станал по-късно говорител на Комисията за защита на личните данни Борислав Борисов - януари 2011 година, разследващият журналист Младен Дочев - март 2015 г. и редакторът, работил в най-силните времена на вестниците "24 часа", "Монитор", "Класа" - Мартин Кръстев - май 2015 година. За четиримата официалната версия е самоубийство.

За смъртта на Младен Дочев бе сезиран и главният прокурор Сотир Цацаров, но до сега няма ясно становище от прокуратурата.