Стихотворението на Нели Атанасова „Мост“ влиза в алманаха „Белоцветните вишни“. Книжката е събрала най-добрите творби на български и балкански поети, участвали в тазгодишното издание на едноименния конкурс.

Алманахът ще бъде преведен на всички езици от региона и ще бъде разпространен в балканските държави.

Конкурсът се организира ежегодно от фондация „Вишнев цвят“ и община Казанлък. Той е за поезия и изискванията са творбите да не са публикувани преди това и да са подчинени на името на конкурса. Тази година свои стихове са изпратили над 230 поети от Балканите.

Нели Атанасова разказа, че след като прочела условията, обмислила за кратко с кое свое стихотворение може да участва и установила, че няма подходящо, затова седнала и си го написала. „Мост“-ът в нейните стихове свързва детството и настоящето, а темата за белоцветните вишни присъства като романтичен спомен.

Мост

„Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни?”

Престарялата земя е пак дете,

събрало в шепи бели думи.

Детските усмивки ще сплете,

мост да спусне помежду ни.

Дворът тихо ми говори.

Много тихо, чак шепти.

Вишнев цвят дълбае спомен,

на сън и яве ще цъфти.

Старото дърво отронва време.

Отново ражда белота.

Памет времето ще вземе

от крещяща простота.

Някой пак върви по моста,

чува думите след мен.

Споменът живее още

в двора с вечния рефрен.

И аз се сливам със земята.

Престаряла, търся пристан тих.

Черпя сили от децата

и от Дебеляновия стих.

Недялка Атанасова