От всички страни в Европа източноевропейските са най-строги към Гърция. Балтийците, словаците и словенците преодоляха своите кризи с драстични икономии. Сега те не искат повече да плащат за една по-богата страна, пише Ян Пул в сп. "Шпигел".

Когато става въпрос за Гърция, Далия Грибаускайте изглежда раздразнена от доста време. Тя е президент на Литва, а до 2009 г. беше европейски комисар за финансите и бюджета. Най-накрая тя намери в Брюксел съвсем ясни думи, след като Алексис Ципрас профуча край нея с усмивка на победител. Тя остро заяви по микрофона: "Беше ни обещано днес да получим нови предложения. Но за Гърция "днес" все означава "маняна". В Европа обаче тя не може все да казва "маняна".
Едва ли някъде в еврозоната критиките срещу правителството на СИРИЗА и неговото поведение в преговорите са толкова сурови, колкото в източноевропейските страни членки на еврозоната Литва, Латвия, Естония, Словакия и Словения. През последния четвърт век те извършиха цели два пъти болезнени реформени процеси и днес се гордеят с постигнатото.

Още преди 25 години, когато бяха част от съветската половина на света, те споделиха тази съдба с всички, които принадлежаха към този блок: една колкото неефективна, толкова бюрократична и репресивна държава, непечеливша, тромава икономика, бедност, изолация.

Те се освободиха от това. Премахнаха агресивната държава, опростиха данъчната система и приватизираха предприятия. Това струваше работните места на стотици хиляди хора.

Но в началото на новото хилядолетие те пожънаха плодовете на тези усилия: Естония например се разви като средище на информационните технологии, Латвия и Литва станаха центрове на търговията между Русия и Скандинавия. Стабилният растеж на Словакия се основава на инвестиции в автомобилната промишленост - "Киа" и "Фолксваген" оценяват висококвалифицираната работна ръка и ниското заплащане. Словения още от времето на Югославия беше продуктивен център.

После обаче дойде икономическата криза от 2008 г., растежът само за няколко месеца премина в спад. В Естония например растежът преди това беше над двайсет процента, а през 2009 г. се сви до 14 процента.

И източноевропейците не се пестяха. "Предстои ни година, през която всеки ще бъде засегнат от икономическата криза", заяви тогава президентът на Латвия Валдис Затлерс. Там, както и в други страни, правителствата наложиха на своите народи намаляване на заплатите с до 40 процента плюс съкращения на работни места и орязване на разходите в социалната система.

Словакия отслаби защитата на заетостта, Словения осъществи важни банкови реформи. И никой не протестираше. "Още не сме свикнали толкова с благоденствието", обясни веднъж търпеливостта на източноевропейците шефът на полската национална банка Марек Белка. Освен това преди няколко години те установиха от личен опит, че могат да преодолеят кризата с реформи, които си заслужават страданието.

Днес бюджетът на балтийците е един от най-здравите в ЕС, дългът на Естония е едва десет процента от нейния брутен вътрешен продукт. Безработицата намалява, икономиката расте.

Като членове на еврозоната източноевропейците дават своя принос за спасителния фонд Европейски стабилизационен механизъм и сега те трябва да отделят пари за спасяването на страна, в която средната заплата е почти двойно по-висока от тази в Латвия.

Тази перспектива се посреща с недоволство. "Четири месеца се опитвахме да уважаваме предизборните обещания на СИРИЗА", каза словашкият финансов министър Петер Кажимир. "Когато някой обещава да сваля звезди и не може да изпълни това, не трябва да обвинява когото и да било другиго", заяви той.

Словашкият премиер Роберт Фицо отдавна се оплаква. Той просто не може да обясни на своите сънародници защо трябва да плащат за пенсионерите в Гърция, след като пенсиите в Карпатите са наполовина по-ниски. При началото на преговорите тази седмица в Брюксел финансовият министър Кажимир каза, че евентуално орязване на дълга е "червена линия" за Братислава.