Антология на поезия и проза за т.нар.Възродителен процес е най-търсената книга ог нашенци. Книгата озаглавена „Когато ми отнеха името“ със съставители проф.Зейнеп Зафер и доц.Вихрен Чернокожев е събрала произведения от 70 и 80 години на миналия век, писани от хора ,пътърпевши от насилствената асимилация. Антологията видя бял свят ,благодарение на авторитетното издателство „Изток-Запад“. Тя е продукт на съвместен международен научен проект „Идентичност и асимилация“,осъществяван от Института за литература при БАН и Филологическия факултет на Анкарския университет. Идеята за антологията е на доц.Вихрен Чернокожев.
 Съставителите посочват в предговора , че това е първи опит да се представи трансгранична, антитоталитарна литература.
  Изданието се посвещава на 25-годишнината от Майските събития в България поставили началото на краха на тоталитарния режим

Книгата на корицата е от анонимен автор, направена по време на „Възродителния процес“ в Родопите  и изпратена през 80-те години до Алфред Фосколо в сдружение „Диалог“, за да бъде публикувана в западните медии.
 Ето и един стих от стихотворението на Лятиф Али Йълдъръм „Старите изселници“:
„Вчера в парка „Авджилар“
видях старци изселници
дошли с „влака на срама“
Седяха на пейките,
стискайки здраво
самотата
в шепите си.“ 
Георги Кулов