Къщичките за които трябва проект и разрешение на Общинския съвет

Харманли би изумил и Гриша Ганчев, чийто крилат въпрос „Ти къщичка за пиленца правил ли си“ обиколи ефира преди няколко години. За да се направи нещо такова се иска не само мерак, както мислеше Ганчев, а проект одобрен от архитект и разрешение от Общински съвет. Иначе дори и Ганчев с неговите милиони, не би могъл да строи къщичка за птици, поне не и в Харманли.

Това откриха самите харманлийци, които, вярно, не искали да правят къщичка за птици, а за книги, но в същия размер. Трябвало да бъдат поставени в Градската градина. Даже нямало да се забиват с гвоздеи за дърветата, нито ще замърсяват природата с перушина и други отпадъци от биологичен характер. Щяха да бъдат хранилища за книжки, списания и приказки, които децата и техните родители спокойно да обменят помежду си или да четат при разходките си в парка. Инициативата пожъна небивал успех миналата година, когато бе реализирана от местния поетичен клуб „Рими на Белоногата“. Идеята направи това, което БГ просветата не успя-накара децата да четат. Малки и големи си взимаха от свободно оставените томчета и прекарваха в образоване иначе отделяното за кафета и цигари време. Майки четяха на децата си приказки, каки рецитираха поезия на по-малките. Книжките можеха да се взимат за вкъщи и да се върнат след прочитане. Можеха да бъдат задържани и за постоянно, но според неписано правило-да бъдат заменени с други книги от личната библиотека. Повредените или изчезнали екземпляри се заменяха на разноски на ентусиастите от поетичния клуб. Миналата година парка имаше наемател-Живко Йосифов. Договорът му с общината обаче се разтрогна и местната власт си взе за стопанисване Градската градина. Разликата за четящите в Харманли се усети веднага.

Миналия месец друга организация, „Заедно за Харманли, решава със свои средства да поднови инициативата за това лято и постави две къщички с новозакупени книжки. Съответно уведомява стопанина за намеренията си. Отговор на общината обаче прекършва всякакъв ентусиазъм. За местната власт, къщичките за пиленца/книжки са преместваеми съоръжения по смисъла на Закона за устройство на територията, а съгласно наредба 10 на общинския съвет, за поставянето на къщичките трябва:
1. Изготвяне на схема с извадка от ПУП-ПРЗ и съгласуване с главния архитект на община Харманли
2. Одобряване от главния архитект на общината
3. Специално решение от Общинския съвет на Харманли
4. Проект и одобряване на проекта от главния архитект на общината и взимане на неговото разрешение.
5.Контрол по спазването на изискванията за хигиена и безопасна за здравето и живота на гражданите при експлоатация на обектите.

Цялата тази процедура изисква тонове бумащина и не на последно място-административни такси, които дори на първо четене превъзхождат значително разходите и по направата на къщичките и по закупуването на книжките.

Становището на общината, разбира се, е напълно издържано по ЗУТ. Но въпреки това смайва с абсурда си, защото по общинската наредба на която се позовава, дървените къщички с размера на детска играчка са приравнени с : павилиони, сергии; маси, друга базарна конструкция. Къщурките с големина 30 на 30 сантиметра са съпоставени с преместваеми съоръжения като спирки за градския транспорт, павилиони за продажба на билети за градския транспорт, чадъри, сенници и тенти по търговски обекти. От общината не се притесняват, че посочените неща са с почти изцяло комерсиална цел. Докато от къщичките никой не смята да печели, освен може би любознателните хора. БГ законите обаче не разрешават печалба/дори нематериална/ за никого, ако първо не си платиш на когото трябва. На властта.

Затова пък редица сгради никнат без каквото и да е разрешително или проект, а други се строят пък било и на забранени места-морски плажове, паркове, дворове на училища. Едните обаче са гласоподаватели, а другите спонсори на властта. Познатия порочен кръг-ако няма „ти на мене”, няма и „аз на тебе”.

Градската градина в Харманли все пак се сдоби с къщичка за Деня на детето, каквато бе идеята на организаторите от Заедно за Харманли. Тя обаче бе от шоколад и бе част от тортата, подарена на малчуганите за техния празник. Като не може с подвижна библиотека, книжките и тяхното съдържание ще достигат до децата на Харманли с вечери на четенето, заканват се организаторите. Стига общината да не им изиска разрешителен режим и съгласуване с полицията ако припознае в събиранията митинг или манифестация „застрашаващи обществения ред в населеното място”.

Г.Христов

Над 150 книги размениха притежателите си миналото лято

Сега обаче не може без санкцията на общината и изпълнение на един куп административни изисквания

При липса на истинска, харманлийските деца се утешиха с шоколадова къщичка