Само 68 зрители си платиха билета за да гледат последния мач на Хасково в А група след 20 и няколко годишно отсъствие от елита. От другата година нашите ще ритат в Б, като към раната от позорното отпадане, Славия добави щипка сол с гол в последната минута и незаслужена победа на фона на достойния мач на хасковлии. Поражението си е поражение, но когато същия съперник те е размазвал с 5:1 при предишното си гостуване на Ямача, резултат 0:1 може направо да се брои за успех. Плюс вдъхновената игра на Хасково, пълен със собствени юноши сред които и 16-годишния пълен дебютант Юсеин Сабри. Нашите играха като равен с равен и откровено изпуснаха да бият високомерните „бели“.

За съжаление им липсваше дори и минимална подкрепа от трибуните.. Там бяха около 200 души, повечето от които авантаджии или деца до 16 години. Непожертвали нищо за да гледат любимия отбор, зяпачите убиваха време в люпене на семки, занимание, което прекъсваха колкото да напсуват съдията.

Спестилите отиването на стадиона истински привърженици пък пропуснаха да видят рядко приятно лице на своя отбор, който игра с хъс и вдъхновение, особено през първото полувреме. Доскорошните дълбоки резерви се опитваха да изядат тревата вместо да отпуснат и метър на Славия. Хасково неочаквано възкръсна като характер и то точно, когато потъващият му кораб бе напуснат от първите си пасажери. След не особено мъжкарското бягство на Димитър Алексиев и Диян Лозев използва случая, за да разтрогне договора си по вина на клуба. И двамата направиха това под прикритието на контузии. Преди два дни заради две неизплатени заплати е напуснал Тихомир Трифонов, а само преди два часа и Григор Долапчиев. Бившата „надежда“ на ЦСКА си хванал партакешите и се самоотлъчил току преди мача, след като разбрал че не е титуляр в състава. Не че с нещо е защитил тази си претенция-в последните три двубоя тарана се скъса да пропуска голови положения от чиста позиция, след което Хасково рухваше и инкасираше разгромни загуби. В случая с Левски с 0:5.

Така Хасково остана само с 3 резерви за Славия. На теория при трима контузени титуляри и една неразположена резерва, отборът нямаше да има хора да завърши двубоя в пълен състав. За щастие този сценарий не се разви.

Вместо това нашите играха до дупка или докато имаха сили. Гола падна когато вече бяха каталясали. Славия пък пропусна да реши всичко до 25-тата минута, когато имаха 3 стопроцентови голови положения. После обаче бяха натиснати и дори можеха да инкасират гол ако имаше някой за добавка на топовния шут на Влади Узунов от фаул в 37-та минута. През втората част играта се накъса - Славия пак владееше повече топката и създаде повече положения, но голът за малко не кацна на рамото на Хасково след прекрасен шут на Кръстев от границите на големия пеналт, след който вратарят на гостите отби със сетни усилия. И когато нашите вече се виждаха със заслужено равенство, Петър Атанасов овладя една центрирана топка, технично се завъртя около оста си и препарира Николай Банков за несправедливото 0:1.

Иначе според цялостното представяне, нашите съвсем справедливо изпадат от А група, като дори подобриха срамния рекорд на Любимец от миналата година. Тогава „дините“ отпаднаха с 21 точки от едва 6 победи на фона на 29 загуби и голова разлика 25 на 104. Песимистите възкликнаха, че не може да стане по-зле за местния футбол. Оптимистите ги поправиха, че може. Хасково наистина отпада със само 25 загуби, но от по-малко мачове, с едва 4 победи и спечелени 16 точки и голова разлика 18 на 71.

Г.Христов

Шепа деца и 100-на възрастни проследиха последния ни мач в А група

Трибуните бяха пусти все едно местиня футбол е всяка година в групата на масйторите

Хасково се раздаде

...но това не стигна дори за точка