Болна от левкемия с пристъп и задушаване не е била приета в Спешното в Асеновград. Затова алармира дъщерята на онкоболната жена. "Закарах я в Спешно отделение в болницата в Асеновград. Позвъних на вратата, през това време майка ми се задушаваше на пейката. След 10 минути позвъних втори път. Най-после ми отвориха. Излезе руса госпожа, която ме изгледа толкова лошо, че се почувствах все едно съм отишла на гости в нейния дом. Обясних най-нормално състоянието на майка ми, а тя ми отговори,че имали много спешни случай и да отида в 5-ти кабинет. През това време майка ми продължава да се задушава на пейката. Отидох в посочения кабинет. Почуках, отвори ми дежурната лекарка. Обясних и на нея за какво съм тук. Тя ме изслуша и в момента в който и казах, че майка ми е с Hll ми отвърна "ами аз какво да направя, тя трябва да отиде в Пловдив. Аз тук нищо не мога да направя. Идете в Спешно отделение." Върнах се бясна и паникьосана. Майка ми през това време се задушаваше на пейката. Отвори ми същата руса жена и се започна едно викане - тя нищо не можела да направи, имала много работа, имало човек с инсулт и младо момиче ,което се е натровило. Аз полудях - Спешната помощ само на двама пациента ли може да помага???? Тонът вече стана много остър, извиках и лекаря, който минаваше от едната в друга зала. Млад лекар, казва се д-р Обрейков. Той обаче дори не ме изслуша. Каза ми, че има много работа има инсулт и младо момиче в кома, и нищо не може да направи за майка ми. Русата жена през товя време ме задърпа за ръката, за да ме вкара вътре и да "видя, щом не вярвам". Майка ми продължаваше да се задушава. Разплака се. А докторът през това време взе да пита къде е полицията?? Попитах с полиция ли ме заплашва, отговор не получих. Майка ми пожела да се прибираме, ясно беше, че никой не иска да ни прегледа или поне да ни даде първа помощ. В този момент се усетих, че поне трябва да знам кой е лекарят, който не може да прегледа майка ми. Да му знам името поне. Върнах се, той все още беше до вратата. Попитах го как се казва. Той пощуря и си задърпа баджа или там каквото беше и ми го навря в лицето. След скандала докторката от 5- ти кабинет излезе и ни за преглед. Беше много любезна, оттам нещата малко се наредиха. Това е, което искам да ви разкажа. Изводите си ги направете сами. Пациентите, които бяха в Спешно отделение, дано се оправят бързо."

Изповедта на асеновградчанката предизвика вълна от коментари във Фейсбук. Имаше както такива, които я подкрепят, така и такива, които оправдаваха лекарите, поради заетостта и натовареността им. Включи се дори споменатият д-р Обрейков, за да каже своята гледна точка за случилото се. "Причините, заради които не успях да приема пациентката, са известни. Имаше два критични случая и нямахме резерви. Трябваше да оставя детето в кома на произвола на съдбата ли? Да, може би с неправилния тон ви върнах, и това е грешка, която съм направил."

Междувременно в дискусията се включиха и други асеновградчани, преживяли подобни сцени като тази с Милена и майка й.

В Спешното отделение към МБАЛ - Асеновград има само 42 легла в шокова зала и 2 за наблюдение.