Българските деца учат най-малко в Европа

Българските деца учат най-малко в Европа. Това е един от основните фактори за ниското ниво на грамотността у нас, обяви вчера експертът от образователното министерство Евгения Костадинова по време на дискусия за просветата, пише "Преса".

Учениците у нас не само започват образованието си най-късно, но и прекарват най-малко време в класната стая, като същевременно се радват на най-дългите ваканции.

Най-яркият пример са първолаците в България, които стоят малко под 400 астрономически часа годишно в училище. В съседна Румъния връстниците им прекарват в клас 600, във Франция - над 800 часа. Първенци по този показател са в Люксембург, където най-малките ученици посвещават по 1008 часа годишно на образованието си. Учебната година у нас също е сред по-кратките - средно 185 дни за целия курс на обучение (I-XII клас) при 200 в останалите европейски държави. В Австрия например и малки, и големи ученици залягат над уроците от 1 септември до 11 юли.

От министерството откроиха като тревожен и факта, че децата у нас започват образованието си по-късно в сравнение с връстниците си в Европа. Българските малчугани влизат в класните стаи най-рано на шест години. За сравнение, във Франция още на 3 години хлапетата задължително отиват в забавачка, макар че на толкова ранна възраст още не им преподават уроци. Малките добиват навици да общуват с деца, да спазват дисциплина, развиват речеви и логически умения чрез игри. По подобен начин са решили проблема и в Швейцария, където на 4-годишна възраст местните деца започват да усвояват основни знания.

Сред най-големите проблеми е и професионалното образование. Само за 5 години учениците в техникумите са намалели с 41 000. От 131 000 тийнейджъри, записани в професионална гимназия през 2009 г., днес те са се стопили до 90 000. В под 50 на сто от утвърдените професионални направления са успели да сформират паралелки. За другите не са се появили кандидати.