На зеленчуковия пазар цветята бяха най-продаваната стока

Хасковският зеленчуков пазар днес смени най-продаваната си стока и вместо суровина за салати и консерви пласираше основно китки. Хиляди цветя от България и екзотични дестинации по света намираха нови притежатели, поне до утре, когато отново ще сменят собственика. Най-голямата размяна на букети е традиция за първия учебен ден и затова малки и големи, майки и баби, ударно развързваха кесиите за да се запасят с мимолетната красота. Тя със сигурност ще се съхрани свежа до утре пък и ще спести от сутрешното бързане на 15-ти септември. Затова точно днес навалиците пред цветните сергии бяха огромни, при това още от сутринта.

Средства не се щадяха, 4/5 от купувачите залагаха на букети от 7 до 12 лв, което вдигаше неимоверно разходът на семействата с двама и повече ученика. Още повече, че част от децата настояваха както за традиционния букет за класната, така и за любимата учителка, което не винаги е едно и също. За учениците, както и татковците им, изборът не бе особено сложен-цветята се деляха на рози и останали, като главния въпрос бе с целофан и зеления или без.
Ученичките и майките им обаче си даваха зор да умуват кое щяло да е по-подходящо за дарявания човек и с чуденето само увеличаваха стълпотворенията пред щандовете.
В крайна сметка най-голямо клиентско внимание получаваха аранжировки с гербери, лилиуми, гладиоли, че даже и орхидеи и разира се, неизменната роза. Сингъл от страстното цвете вървеше по три лева, като букет - 5.
Карамфилите бяха най-евтини, само 50 стотинки, но затова пък се купуваха по много. За чест на търговците трябва да се каже, че въпреки денят за жътва, не бяха надули кой знае колко цените - най-много 20-30 % над ежедневното. Просто за цветарите има и други дни, които хранят годината. Въпреки това оборотите им хич не бяха малки.

Харчът за цветя в никакъв случай не бе по-малък въпреки призива милосърдния български народ ще се откаже от традицията и да дари спестените пари эа наводнените от последните дни. За купувачите отказът от цветя би бил неуважение при това към хора, които са може би най-важната част в съзряването на децата им. Никой нямаше против и да дарява, но както обясниха няколко семейства, ако бюджетът след китките позволи.

В крайна сметка българинът многократно е доказвал милосърдието си, но както обясниха някои, справянето с кризите и бедствията е работа на държавата /има цяла комисия чиновници към МС/, пък и второ - дълбоко загнезденото подозрение за съдбата на даренията, къде точно отиват и колко от дареното стига до нуждаещите се вместо за комисионни и такси за разни посредници, които оперират с парите.

Г.Христов

Някои ученици не се задоволяваха с по един букет