Тави правим за всяка нужда! Казан да ти трябва -малък, голям...всичко само за ден! Така малки и големи от калайджийския род Тармъците, които са разпънали бивака си тези дни край Хасково, рекламират продукцията, произвеждана от фамилията, като че излизат от скъпа тв.реклама.

Родът е голям и по принцип живее в Радиево, Димитровградско. Дойде ли лятото обаче се изнася на палатки край големите градове в областта.

Когато са край Хасково брезентовите навеси и шарените черги на катуна се забелязват от височината на местността „Ходжовата чешма“. А тичащите босоноги деца на Тармъците пълнят окото на минувачите с безгрижността си.

Слезеш ли в ниското обаче и по-близо до бивака, виждаш, че безгрижно играят наоколо само малките, по -големите момчета и момичета на рода работят. Правят казани, калайдисват ги и ги складират готови за издаване на поръчителите.

15 -годишният Иван вече е хванал занаята от баща си Дончо. Момчето, което е ученик в училището в родното си Радиево прекарва летните ваканции не в шляене, а в усъвършенстването по занаята, който рода му упражнява от десетилетия преди него.

Момчето говори като истински професионалист за тънкостите на работата докато изрязва и подпъхва дъното на нов казан. Обяснява, че гледа да се снабдява  със стари ламаринени листове, защото новите не ги бивало.„Днешните са много тънки и от тях хубава тава не става“, казва. 

Казанът, който прави, е с височина 40 санта и 50 см. диаметър на дъното. Обяснява, че след изчукването, за да стане с идеална здравина и гладкост, ще мине обработка с един куп препарати-солна киселина и нишадър за почистването, а накрая ще бъде намазана с разтопен калай.

За казана в ръцете му Иван обяснява, че струва 35 лв. Но уточнява, че в сумата е включен и материалът. Момчето разказва, че най-трудно в целия процес му е докато инареже на тънки малки ивици  дъното на бъдещия казан или тава и ги подпъхне в страничния диск. Това било много важна работа обаче, защото от нея зависела здравината на съда.

Иван казва, че работа има постоянно и хората знаели бивака им. Затова появят ли се лястос край Хасково поръчките им идвали на крака. Затова макар и все още момче, Иван дълновидно заявява, че не се притеснява за бъдещето си когато един ден има семейство: Ще има хляб, аз вече си имам занаят.

Минал през тънкостите на казаните, малко в страни от него, 17- годишният му брат демонстрира майсторство по-висша класа. Баткото на Иван прави от малък меден лист горния горния край на бъдещо мини джезве. Идеята му е да е декоративно, за украса, но е категоричен,че няма да го продава, а ще го запази за себе си.

И от позицията си на вече обигран майстор-търговец баткото, който не е толкова словоохотлив като по-малкия си брат, все пак задава въпроса, който го върти още от втората минута на разговора: А ти като ме питаш толкова за това -онова, нещо ще платиш ли?! "Няма да ти платя, защото ще те направя известен", казвам му. А той със самочувствие отвръща: Не ща известност, мен всички ме знаят!

И докато върви пазарлъка младите жени от катуна обясняват една през друга, че мъжете им могат още неща: Майстори са и на улуците, за запояване на дупка по 2 лв. взимат!

Докато възрастните мъже ги няма, за всички отговаря баба Донка Георгиева-Търмъшката. Тя е нещо като ковчежника на родата. Парите за изхранването на многогърлената челяд са у нея. Затова обаче е и главната готвачка на катуна. С гордост се тупа по гърдите докато казва, че има 10 деца и 70 внука. Признава, че не на всички им помни имената, ама и не било и толкова сложно, защото половината момичета били Марии, другата кръстени на нея -Донки, а мъжете- Иван, Георги, Иван, Георги....

Малко преди обед в тенджърка  на газовото котлонче баба Донка готви пиле с ориз. Уточнява обаче, че манджата била само за малките деца, иначе за останалите гърла имала приготвени 100 кюфтета.