Близо две трети от засадените площи не се пазят от градушка. Нашата противоградова защита обхваща 17,3 млн. дка, от които 12,7 млн. дка се използват за земеделие. Обработвае­мата земя заедно с овощните градини и лозята у нас е около 35 млн. дка. В момента са защитени територии в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен. Източна България не е обхваната, защото там има по-малка вероятност да се случи природното бедствие.

С промяната на климата ситуацията обаче става различна. Повишена опасност има вече и в Хасково, Кърджали, Ямбол, Карловското поле, на изток от Плевен. Тези райони също трябва да бъдат покрити, каза пред „Преса“ Николай Николов, шеф на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“. Той обясни, че тези дни са особено рискови. Защитният сезон е започнал още на 30 април, две седмици по-рано от обичайното. На 4 май, когато е имало градоносни облаци над цялата страна, са изстреляни рекордните 700 ракети. Подобно нещо се случва веднъж на 2-3 години.

В зависимост от климатичната ситуация годишно у нас се използват между 3000 и 5000 ракети. Преди 20-30 години са били необходими 10 000-15 000. Най-новите, които са внедрени от 2005 г., са от съвсем различна технология, имат достатъчна концентрация на сребърен йодит и са много по-ефективни, обясни Николай Николов. Една ракета струва между 600 и 700 лв. Произвеждат ги само две фирми в Европа. Едната е русенската „Дунарит“, а другата е „Стройпроект“, Стара Загора.

От 2001 г. системата не е разширявана. Последното голямо увеличение на опазваните територии е било през 1989 г. Тогава е изграден полигонът в с. Петрово, Старозагорско, който прави своеобразен чадър на 2 млн. дка. Сега функционират 9 полигона и 200 ракетни площадки.
Агенцията за борба с градушките е подготвила проект за 9 млн. лева, който ще осигури спокойствието на още земеделски производители, но той не успя да се класира за финансиране по правителствената програма за растеж на регионите.