Границите играят важна роля в живота на човека. Те пълнят със смисъл понятията "лично", "обществено" и "държавно", като маркират разликите между тях. 
Отликата между трита вида граници е в основата на конфликтите, които са пълнежа на световната история от нейния зародиш, та чак до събитията разтърсили из основи арабския свят. Нарушаването им винаги е било съпътствано със сътресения, както във вътрешен, така и в международен план. 
Докато нарушаването на видимите физически граници (реки, езера, долини, планински вериги), които са маркирани чрез договори или са исторически обосновани, е лесно доказуемо, то невидимите граници на духовността и морала  се нарушават "без предизвестие" и "без обявяване на война". 
Обаче днес живеем във времена на тотално нарушаване на всякакви граници - физически и духовни. Което е още по-объркващо, нарушителите са навсякъде - и срещу нас, на фронта, и до нас, като съседи. Това постоянно объркване на понятията "враг" и "съюзник" е в основата на днешната анархия в отношенията народ - държава (народи-държави). Ние всички търсим врага, без да можем да го разпознаем напълно и да го легитимираме като такъв.
Това води до пълно объркване във възприятията на отделната личност, която все повече чувства, че губи част от личното си пространство, а общественото, което бива споделяно с останалите, когато прекрачим прага на вратата (janua) отдавна е узурпирано и вандализирано от силните на деня. Именно те са и в основата на безкрайните войни, защото безпринципното нарушаване на физическите граници е станало тяхна любима игра и занимание. 
Но от инвазията на бившия Съветски съюз и след това на САЩ в света на исляма взеха да се нарушават физическите и духовни граници наведнъж.  След невъзможността на арабите да се противопоставят на нарушаването на техните физически граници, то те намериха друг начин за противодействие - нарушаване на духовните и морални граници на враговете си. Това нарушаване не иска концентрация на военна сила. Това нарушаване може да се осъществи и чрез индивидуален терор, пренесен на територията на врага. Това нарушаване е много по-опасно и объркващо, понеже липсва военната граница, наречена "фронт". Този вид нарушаване на невидимата граница, отделяща индивидите по начин на живот; социално поведение; обществени възприятия; личен и обществен морал и религиозна принадлежност неминуемо водят до общосветовна несигурност и дисбаланс в междудържавните отношения. 
Нарушаването на какъвто и да е вид граници е нарушаване на закона във всичките му форми, защото често пъти зад понятието "граница" ние имаме предвид Закона. 
Днешното общество все повече и повече губи своята стабилност и ориентировъчните си маркери, защото принципите на управление на народ и държава, даващи надежди за равновесие и стабилност на света - като цяло - се потъпкват безогледно, но не и хаотично. Последователността е добре известна на бъдещите еднолични владетели на света, подчинени на силата на Капитала. 
Димитър Атанасов