Балерините могат да правят безкрайни пируети, без да им се завие свят, благодарение на структурата на мозъка си, която се е променила в резултат на продължителните тренировки, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Тъй като балерините години наред правят пируети, мозъкът им в края на краищата се променя и престава да приема сигнали от органа на равновесието във вътрешното ухо.

Бързото завъртане около себе си предизвиква усещане за световъртеж у повечето хора.

В такива случаи течностите във вътрешното ухо продължават да се движат дори когато главата вече е неподвижна.

"Виенето на свят, усещането, че все още се движиш, макар да си преустановил движението си, е често срещан проблем, заяви д-р Бари Сиймънгъл от лондонския Импириъл колидж. На балерините обаче не им се вие свят и ние се поинтересувахме защо това е така, надявайки се, че заключенията ни ще са от полза за пациентите ни."

Изследването обхванало 29 балерини и 20 млади жени, които практикуват гребане.

Възрастта и физическата форма на практикуващите гребане били сходни с тези на балерините.

Жените, които практикуват гребане, седнали във въртящи се кресла в пълен мрак и били инструктирани да завъртят малка манивела, когато имат усещането, че продължават да се завъртат около себе си, след като движението на въртящите се кресла е било преустановено.

Това дало възможност да се изследват продължителността и интензитетът на световъртежа.

Учените освен това изследвали отключените от вътрешното ухо очни рефлекси и мозъка с помощта на ядреномагнитен резонанс.

Усещането за световъртеж у балерините било по-кратко, отколкото у практикуващите гребане.

Ядреномагнитният резонанс показал, че що се отнася до зоната на малкия мозък, която получава сигнали от вътрешното ухо, и до мозъчната кора, която е отговорна за усещането за световъртеж, има съществени различия между двете групи участнички.

С годините мозъкът на балерините привиква да не приема тази информация и това ги прави по-резистентни към усещането за световъртеж, отбелязаха учените.